Руският "призрачен влак" с ядрени ракети тръгва отново

Руският "призрачен влак" тръгва отново. Точно както в мрачните дни на съветската ера, военен влак отново ще тръгне из огромните руски простори. Но не обикновен влак, а натоварен с ядрени ракети, чиито системи за насочване са програмирани за удари по стратегически цели на Запада, пише ДПА.

Напрежението в отношенията със Запада расте и Русия помпа военни мускули, карайки международната общност внимателно да следи какво се случва. Военни маневри, предислоциране на сухопътни сили към западната граница с Европа, изпращане на изтребители в Сирия - всичко това, предупреждават експерти, са знаци да очакваме "Студената война - втора част". През 2014 г. руската военна доктрина изрично определи НАТО като противник.

В началото на 2017 г. президентът Владимир Путин ще бъде информиран как върви създаването на новия влак, наречен "Баргузин", с товар от 5 или 6 ракети. Западът се страхуваше от този тип влак още през 1980-те години, тъй като той е в постоянно движение и труден за проследяване.

Руският военен влак продължи да функционира и в първите години на този век, а сега ще бъде отново възкресен. "Интерфакс" съобщи, че (усъвършенстваните) междуконтинентални ракети (които той носи), успешно са преминали първите изпитания. Влакът ще бъде готов за експлоатация към 2020 г.

На срещата на върха на НАТО във Варшава през юли разривът между Русия и Запада се задълбочи. Анексирането от Русия на Кримския полуостров през 2014 г. стресна Източна Европа. Във Варшава НАТО взе решение за разполагане на по 1000 войници във всяка от балтийските страни - Латвия, Литва и Естония, както и в Полша.

Москва смята, че с този ход НАТО е преминала червената линия. "НАТО е агресивен блок", каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Сега Москва изпраща хиляди войници, за да подсили въоръжените си сили покрай западната си граница. През май правителството реши да създаде три нови дивизии, всяка с по 10 000 войници.

Това звучи като твърде голям брой, но въпреки това някои наблюдатели смятат, че е признак на слабост от страна на Москва. "Западът превъзхожда Русия във всяка сфера, освен в ядрената - казва военният експерт Дмитрий Тренин от института "Карнеги" в Москва. - При това положение по-слабата страна е по-склонна да поема риск."

Той отбелязва опасно близкото разминаване между руски и западни изтребители, летящи над Балтийско море. Тези случаи зачестяват през последните месеци. Ако при някой от тези инциденти се стигне до сблъсък, ситуацията може да ескалира до катастрофа.

Някои военни експерти гледат скептично на засилването на военния потенциал около западната граница. Тъй като по официални данни числеността на войниците през 2016 г. почти не бе променена и остава в рамките на 1 милион, най-вероятно става дума за прехвърляне на войски от Средна Азия. А макар че планираният за 2017 г. военен бюджет от около 45 млрд. долара е голям, той е с около една четвърт под миналогодишния.

Едно от местата, където руските военни разходи очевидно се насочват, е огромното и изглеждащо като бастион пристанище Балтийск в руския анклав Калининград край Балтийско море. Далеч от погледите, там е разположена по-голямата част от руския Балтийски флот. Анклавът е заобиколен от натовските членки Полша и Литва, затова и отбранителните му системи са оборудвани по съответен начин. Неотдавна Русия разположи там антикорабни ракети "Бастион", за да укрепи защитата на крайбрежието си.

Москва укрепва и присъствието си в Крим и Сирия. С разполагането на ракетите С-400 за ПВО тя фактически установява зона за сигурност от няколкостотин километра над тези райони, превръщайки ги в почти непроникваеми за чуждестранни изтребители.

Руснаците участват във военни действия в Сирия вече над 1 година - повече, отколкото се очакваше отначало. Тази мисия се смята като един вид реклама за руската военна технология. Но според военния експерт Тренин най-важният й ефект е печеленето на уважение.

"Русия се държи в Близкия изток по начин, който да покаже на американците, че тя не е само регионална сила, а преди всичко глобална", каза той.

Кремъл флиртува с идеята за изграждане на военни бази не само в Сирия, но също във Виетнам и в Куба, което би означавало присъствие както в Южнокитайско море, така и в Атлантика. Но Москва още не е водила официални разговори с тези страни.

"Ако сравним днешната ситуация с времената на Студената война, то ние се намираме, най-общо казано, там, където бяхме в началото на 1950-те години, - писа независимият либерален седмичник "Ню таймс", който е критично настроен спрямо Кремъл. - Все още бихме имали пред нас Корейската криза и Кубинската криза", добавя вестникът, като отбелязва, че и двете посочени кризи, ако бяха ескалирали до ядрен конфликт, можеха да унищожат планетата.

Днес светът повече от всякога има нужда от урока на историята. "Този урок се нарича мирно съвместно съществуване", отбелязва изданието. 

/БТА/