Полицай или джихадист – една афганистанска история

Двама приятели, лежали по едно и също време в Гуантанамо, избраха коренно различни пътища, когато излязоха оттам - единият се присъедини към режима в Кабул, подкрепян от американците, а другият избра джихадистите от организацията "Ислямска държава".

Хаджи Галиб и Абдул Раяхим Муслим Дост, чието приятелство се е оформило около общата им любов към поезията, станаха жертва на смутните времена след 11 септември 2001 г. и бяха пратени в американската база в Куба, в която бе обособен център за задържане..

Тяхната история илюстрира провала на този лагер, в който все още има 41 задържани, да изкорени екстремизма - и въпреки това американският президент Доналд Тръмп както изглежда сега отхвърля перспективите за скорошно закриване на центъра за задържане, пише Франс прес.

"Гуантанамо е най-лошото място на земята", казва 49-годишният Хаджи Галиб, чието лице е набраздено от дълбоки бръчки.

"Всеки ден си задавам едни и същи въпроси: Защо аз? Защо те откраднаха пет години от живота ми? Защо нямам право на никаква справедливост, на никаква компенсация?", допълва той.

След като си е създал репутацията на безстрашен командир първо в сраженията със съветските военни, а после с талибаните, Галиб обяснява, че е работил в афганистанската полиция, когато през 2003 г. е обвинен внезапно във връзки с бунтовниците.

Той е изкаран насила от офиса си, неговата полицейска униформа е разкъсана публично, а после е затворен в американската военна база в Гуантанамо в Куба, докато американската армия стигне до извода четири години по-късно през 2007 г., че той не може да бъде смятан нито за член на Ал Кайда, нито на талибаните.

Веднъж на свобода, Галиб насочва гнева си не върху американците, а върху онези, които той нарича "истинските врагове на Афганистан", тоест талибаните, а от скоро и бойците на ИД, появили се на прага на окръга му в източната част на страната.

Сред тях е и неговият бивш другар от центъра за задържане Муслим Дост, излязъл две години преди него от Гуантанамо, когото американските и западните представители смятат за важен командир на ИД в афганистанската провинция Нангархар.

Талантлив оратор, Муслим Дост е прекарал времето си в затвора в молитви и проповеди, в които е говорил за джихада и за атентатите от 11 септември 2001 г.
"Когато проповядваше, затворниците го слушаха и плачеха", спомня си Галиб. "Те бяха като хипнотизирани от неговия глух глас", допълва той.

Муслим Дост използва картонени чаши, за да пише върху тях стихотворенията си поради липса на хартия. Едно от тях фигурира в книгата "Стихове от Гуантанамо" на американския професор по право Марк Фалкоф.

"Мислете за онова, което може да накара човек да сложи край на живота си. Подтисничеството не призовава ли за реакция срещу потисника?", гласи то.

"Гуантанамо е развъдник за терористи", казва Како, 35-годишен фермер, братовчед на Галиб, който беше пратен в затвора заедно с него.

"Мястото даде легитимност на фанатици като Муслим Дост", допълва той.

Гуантанамо, открит през 2002 г., си остава катализатор на антиамериканските чувства. Близо една четвърт от задържаните там бяха афганистанци и повечето от тях бяха признати по-късно за невинни, задържани погрешка от търсачи на парични награди или въз основа на лъжливи клевети.

"Произволното задържане подейства като мощен фактор на подстрекаване към бунт за някои афганистанци, постави началото на нова фаза в конфликта", се казва в доклад на изследователския център Афганистанска аналитична мрежа, озаглавен "Кафка в Куба".

Той бе публикуван през ноември и подписан от ръководителката на центъра Кейт Кларк. В него се разкрива, че осемте най-продължителни задържания на афганистанци в Гуантанамо се основават на "неясни обвинения, слухове, груби грешки и на показания, изтръгнати чрез мъчения и натиск".

"Шестнайсет години изминаха от началото на американската интервенция в Афганистан. Петнайсет години изминаха, откакто първите афганистанци бяха пратени в Куба. Но нито конфликтът, нито дилемата на Америка за бъдещето на тези затворници, наследени от войната срещу тероризма, не са близо до своя край", казва Кларк.

Барак Обама, който искаше да затвори Гуантанамо, изпращаше в други страни задържани до последните дни на президентството си. Но неговият приемник би могъл да обмисли да прати там нови затворници, според американската преса.

"Америка вероятно гледа на Гуантанамо като на необходимост, но тя трябва да направи разликата между фундаменталисти и патриоти", казва Галиб.

Той стана началник на окръжната полиция в Бати Кот в Нангархар, земеделска провинция, приклещена между бастионите на талибаните и на ИД.

Галиб е смятан за надежден съюзник от американците, но тази негова лоялност му коства много. През 2013 г. талибаните убиха брат му. Няколко седмици по-късно те заровиха взривни устройства около гроба му, там където семейство Галиб имаше навика да се събира, и убиха 18 души, сред които двете съпруги на Галиб и няколко от внуците му.

И докато Галиб разговаря с екипа на Франс прес в укрепената си централа, неговият най-голям син се появява с висяща на гърдите му радиостанция уоки-токи, изтръгната от талибаните и му съобщава, че отново негов близък роднина е убит от засада на няколко метра от базата.

Галиб закрива лице с ръцете си. "Хора като Муслим Дост се сражават може би срещу чужденците, но те убиват преди всичко афганистанците", казва той, говорейки сякаш на себе си. "Ако го срещна на фронта, той няма да се отърве жив", зарича се той.

/БТА/