Виена може би ще подаде ръка на Москва

Правителствената криза в Австрия се точеше поне от началото на 2017 г. Управляващата коалиция, обединила Австрийската социалдемократическа партия (АСДП) и Австрийската народна партия (АНП), няколко пъти бе на път да се разпадне. Към края на януари кризата изглеждаше преодоляна, но щом дойде пролетта, избухна отново, пише Росбалт.

В крайна сметка вицеканцлерът и бивш лидер на АНП Райнхолд Митерленер подаде оставка. На 10 май той обяви, че се оттегля и емоционално подхвърли, че не желае "да заема мястото". Навярно имаше предвид креслото, което да освободи за амбициозния трийсетгодишен външен министър Себастиан Курц.

Той е най-младият шеф на външното министерство в историята на Австрия, а и не само в нейната (роден е на 27 август 1986 г.). Днешната правителствена криза до голяма степен се дължи именно на натиск от негова страна. Курц успя да провали договореностите, постигнати от управляващата коалиция, като издейства парламентарните избори да бъдат изтеглени напред - от есента на 2018 г. за първата половина на октомври 2017 г.

В подкрепа на тази идея бе принуден да се обяви дори сегашният австрийски министър-председател, социалдемократът Кристиан Керн, който със сигурност разбира, че при предсрочни избори и той, и партията му ще изгубят властта.

Защото последните анкети сочат, че на евентуални избори през май 2017 г. над една трета от австрийците (35 на сто) биха гласували за обновената АНП начело с Курц. Тя би спечелила вота, а днешният външен министър би станал федерален канцлер.

Без да станат пречка (ако дори не помогнат за това) авторитарните похвати на младия политик. Склонил да оглави партията, той иска в замяна съпартийците му радикално да я реформират, засилвайки личната роля на лидера - като му предоставят дори правото да зачерква неугодни от изборните листи.

Колкото до водещата днес партия от управляващата коалиция, АСДП може да разчита най-много на 21 процента от гласовете или едва на третото място. А ето и основната сензация: на втора позиция ще се озове дяснопопулистката (в далечното минало неонацистка) Австрийска партия на свободата - може да я подкрепят 25 на сто от австрийците. И Себастиан Курц явно ще формира ново правителство именно с нея. По данни на социолозите близо 37 процента от неговите сънародници искат точно такава управляваща коалиция.

Вероятните причини са няколко. Първата естествено са сравнително неотдавнашните президентски избори в Австрия. Държавен глава стана левият политик Александър ван дер Белен, кандидат на "зелените". Макар и не отведнъж, при това с голям труд, той успя да надвие националиста Норберт Хофер от Австрийската партия на свободата. Покрай изборите избухнаха цял куп скандали, резултатите от втория тур в началото бяха анулирани и Ван дер Белен стана президент едва след повторно гласуване. Всичко това помогна за растящата популярност на националистите.

Друга причина е умората на австрийските избиратели - дотегнал им е днешният политически елит. Затова е толкова висока подкрепата и лично за Себастиан Курц, и за националистите от Партията на свободата. Хората чакат от тях радикални промени и реформи, без много да се замислят за евентуални последици.

Има и трета причина - миграционната криза от 2015-2016 г., неприключила и до днес. Австрия е сред петте държави от ЕС, на които Брюксел разреши да запазят избирателен контрол по границите. Програмата на Курц за мигрантите безспорно е по-мека от тази на националистите, но в основата й лежи все същото нежелание да се приемат бежанци от чужбина.

Струва си да добавим, че Курц и националистите са единни освен това в позитивното си отношение към политиката на днешните руски власти. Евентуално тяхно коалиционно правителство - ако формират такова през октомври, явно ще нареди Австрия сред онези страни от ЕС, които настояват за вдигане на санкциите, наложени на Русия.

Твърде е възможно също новите австрийски ръководители да заемат водещи места в редиците на авторитарните евроскептици, поели властта в Унгария и Полша.

В Москва впрочем май още малцина се замислят за тези неща. За разлика от изборите във Франция или Германия, които Кремъл активно следи (и според европейците дори се меси в тях), хората в Русия не знаят почти нищо за австрийците. Марин льо Пен например влезе чрез централните телевизии на практика във всяко руско семейство, но съвсем не е такъв случаят със Себастиан Курц. Руският печат изобщо не пише за правителствената криза в Австрия - смята за по-интересна идеята на някакви австрийци да конструират спортен автомобил по дизайн на специалист от Крим.

/БТА/