Китай - гнездо на шпиони? Как Пекин опитва да противодейства на ЦРУ

Млада наивна китайка, влюбена в очилат рижав мъж. . . който се оказва опасен шпионин. Това е сюжетът на публикуван от миналата година в Пекин комикс, който символизира растящите усилия на правителството за борба с шпионажа, по-специално американския, пише Франс прес.

Макар и на героинята от комикса да й се разминава с горещи сълзи и мъмрене от полицията, историите могат да завършат и по-зле. Между края на 2010 и 2012 г. Пекин е убил или хвърлил в затвора близо 20 агенти, работещи за ЦРУ, се казва в статия на в. "Ню Йорк таймс" от неделя.

Твърди се, че един шпионин даже бил застрелян пред колегите си като предупреждение към потенциалните предатели.

Тази операция по "прочистване" била извършена в деликатен период, в навечерието на политическия преход, който издигна на власт сегашния президент Си Цзинпин.

Оттогава официалната преса непрестанно осъжда проникването на "чужди сили", а нов закон засилва наблюдението на чуждестранните неправителствени организации, които държавните медии понякога описват като удобни прикрития за американската шпионска дейност.

За да включи широката общественост, освен с тръгналия миналата година любовен комикс правителството от април обещава на жителите на Пекин щедри възнаграждения за информаторите, които помогнат за разкриване на шпионин.

Откакто дойде на власт в края на 2012 г., Си Цзинпин "набляга много повече на службите за сигурност от предшествениците си", казва в Хонконг пекинологът Уили Лам.

Така през 2015 г. паднаха от власт заради корупция две едри риби: шефът на службите за сигурност Чжоу Йонкан и влиятелният шеф на вътрешното разузнаване Ма Цзян.

Според Уили Лам ЦРУ е вербувало повечето си информатори в мандатите на тези двама души. "По онова време беше относително лесно да се купуват повишения в рамките на системата и да се набавят деликатни сведения, които после да се дадат на САЩ", обобщава политологът.

След организираната от Си Цзинпин чистка обаче за Вашингтон "стана по-трудно да ползва обичайните канали за вербуване на шпиони", смята Лам.

Шпионажът обаче естествено не е еднопосочен.

През 1985 г. бившият китайски шеф на разузнаването Юй Цяншън избяга в САЩ и издаде Лари У Тай Чин, агент на Пекин, който в продължение на четири десетилетия е бил преводач в ЦРУ.

А от 2000 г. Вашингтон е идентифицирал 154 китайски шпиони, заяви миналата година бившият агент на ФБР Дейвид Мейджър. В таблица към свидетелството му пред комисия на Конгреса на САЩ се подчертава, че половината са разкрити след 2010 г., а повечето през описания в "Ню Йорк таймс" период.

Вашингтон също така подозира китайски хакери, че са организирали кражбата на досиетата на над 20 милиона американски чиновници.

Запитано вчера за статията на "Ню Йорк таймс", китайското външно министерство заяви, че не коментира "нормалното упражняване на официалните задачи на натоварените със сигурността китайски органи".

"Подривните дейности са вредна съставка в китайско-американските отношения", обобщава историкът Джон Делури, преподавател в университета "Йонсей" в Сеул.

От идването на власт на комунистите през 1949 г. "са предприети множество нелегални инициативи за сваляне на режима", смята той.

Това съперничество между Пекин и Вашингтон едва ли ще се успокои скоро.
"Китайският апарат на сигурността и разузнаването е огромен и разполага с големи средства", подчертава Пол Мънк, специалист по тайните служби на Пекин. А за Вашингтон хвърлянето на светлина върху дейността му вече е "приоритет номер едно", казва той.

За целта американците вероятно ще получат неочакваната помощ на ценен дезертьор. Братът на бившата дясна ръка на бившия президент Ху Цзинтао /2003-2013 г./ избяга в САЩ и се твърди, че е дал на Вашингтон някои от най-строго пазените китайски държавни тайни.
 

/БТА/