Клекалото и културната идентичност – гледна точка от Германия

Центърът за междукултурни контакти в Кьолн инсталира тоалетна, "отчитаща културните различия". Тя е предназначена главно за мюсюлмани. Всъщност, това не е мулти-култи, а расистки жест, твърди в коментара си, публикуван в Дойче веле, Керстен Книп.

Тоалетната е невероятно място. Тя дава на човека безгранична свобода. На когото му е спешно – бързо си свършва работата. Който пък има повече време, може да реши кръстословица или да прегледа някой комикс. Тоалетната е мястото, където човек физически преживява своята автономност.

Досега обаче не знаехме, че чрез ходенето по нужда хората дори съхраняват културната си идентичност. Научихме го благодарение на кьолнския Център за междукултурни контакти. Там инсталираха тоалетна, която отчита културните различия и така прокараха пряка връзка между изпразването на червата и колективната идентичност. С други думи, мюсюлманинът е човек, който по нужда клечи.

Чувствителните междукултурни посредници не се интересуват от факта, че и в Близкия изток вече си пробиват път тоалетните със седалка. И сякаш смятат за второстепенно обстоятелството, че мюсюлманите също ценят удобството, а и хигиената, която в тоалетната с клекало е далеч от оптималното.

Старият, нов ориентализъм

Тоалетната, "отчитаща културните различия", всъщност е съвременна вариация на добрия стар ориентализъм. За него палестинско-американският културолог Едуард Саид написа дебела книга. Формулирана накратко, тезата му гласи: европейците открай време хронично подценяват мюсюлманите, смятат ги за хора, които едва могат да четат и пишат, които нямат в главите си нищо друго, освен религия, и спешно трябва да бъдат превъзпитани. Тъкмо върху подобни възгледи европейците са изградили и целия си колониализъм.

Когато става дума за култура, чувствителните дейци в Кьолн може би трябва първо да помислят за друго. Например за средновековния философ Ибн Халдун, който анализира възникването на социални конфликти. Или за Мохамед Абдо, египетския либерален реформатор, смятан за основател на ислямския модернизъм на превала между 19 и 20 век. Или за починалия наскоро сирийски поет Низар Ал-Кабани, един от най-значимите арабски лирици, който призоваваше своите читатели да се отнасят критично към традициите си. Това са все титанични фигури, които по блестящ начин въплъщават културната динамика на исляма.

Подмолната враждебност към модерността

Но в кьолнския Център за междукултурни контакти явно се сещат за съвсем други неща. Там очевидно смятат мюсюлманите за някакви статични същества. За хора, които не се развиват, не се пригаждат, хора, застинали в своята традиция. Хора, които трябва да бъдат опазвани от всякакви промени, дори от най-баналните.

Подобен поглед може да получи подкрепа от съвсем неочаквана страна: от крайно десните привърженици на националната идентичност. Те също се съпротивляват срещу всякакви промени, те също не желаят и да чуят за динамиката на съвременните общества. Привържениците на тоалетната, "отчитаща културни различия", и крайно десните националисти намират общ език в едно: в подмолната си враждебност към модерността.

Любов към фундаментализма?

Авторите на идеята за това клекало стигат дори по-далеч. Защото тоалетната нарочно е инсталирана така, че да не сочи на югоизток, към Мека. Та нали голият задник със сигурност ще обиди Всемирния Творец. А ние си мислехме, че подобна скована и повърхностна ритуалност европейците всъщност са оставили зад гърба си още по времето на своите борби за свобода от Просвещението нататък. Очевидно сега тя се завръща през задната вратичка на тъй наречената "междукултурна чувствителност". Мигар трябва да заподозрем хората, измислили това клекало, в тайничка привързаност към религиозния фундаментализъм?

Всички мои арабски приятели ме уверяват, че нито житейското им щастие, нито интеграцията им се решават в тоалетната. И че смятат кьолнската идея за смехотворна.