Си Цзинпин се извисява като колос над всичко, съпротива е немислима!

Китайският президент Си Цзинпин обяви днес новия състав на най-висшия орган на управляващата комунистическа партия, чиито членове ще управляват заедно с него в момент, когато той започва втори петгодишен мандат като партиен лидер с дневен ред за разширяване на благоденствието и увеличаване на международното влияние на втората по големина икономика в света.

Както се очакваше, Си получи нов мандат след днешния първи пленум на новия Централен комитет, избран на свиквания два пъти на десетилетие национален партиен конгрес.

Партията вече повиши статута на Си на заключителното заседание на конгреса си вчера, като включи името и доктрината му в партийния устав редом с предишните лидери Мао Цзедун и Дън Сяопин, затвърждавайки положението му на най-влиятелния човек, заставал начело на страната от десетилетия.

Този ход на практика прави всяко противопоставяне срещу него равносилно на атака срещу самата партия и до голяма степен го изолира от конкуренцията между съперничещите си фракции в партията, пише Асошиейтед прес.

Си каза, че преизбирането за като генерален секретар е "не само одобрение на неговата работа, но и насърчение, което ще го стимулира да върви напред".

"В този нов контекст трябва да придобием нов поглед и по-важното, да имаме нови постижения", каза той пред репортери на кратка церемония в Голямата зала на Двореца на народа, на която беше представен новият седемчленен Постоянен комитет на Политбюро. Петима от членовете му за пръв път влизат в този ръководен орган.

Единственият друг член освен Си, който запази поста си в комитета, е премиерът Ли Къцян - вторият по ранг партиен ръководител, чиито отговорности са главно да следи за развитието на икономиката и да ръководи работата на правителството. До голяма степен се смяташе, че авторитетът на Ли е подкопан, тъй като Си съсредоточи в ръцете си голяма власт във всички области на управлението, но фактът, че Ли остава в Постоянния комитет, явно говори за голямото уважение, с което се ползва в партията.

Съставът на комитета отразява стремежа на Си да укрепва партийното единство, като постига баланс между различните групи по интереси в организацията, наброяваща 89 милиона членове, опитвайки се да постави набиращата сила партия в по-добра позиция, за да упражнява контрол и върху вътрешната политика, и върху външната.

Членовете на комитета ще отговарят за управлението на послушното законодателно събрание - Общокитайското събрание на народните представители - и неговия съвещателен орган - Китайския народен политически консултативен съвет, както и за редица ресори, включително тези, които отговарят за пропагандата, партийната дисциплина, етническите и тайванските въпроси и науката и технологиите.

Другите членове, изброени по старшинство са: директорът на Канцеларията на ЦК на ККП Ли Чжаншу, който е началник на кабинета на Си; вицепремиерът Ван Ян; директорът на Центъра за политически изследвания Ван Хунин; Чжао Лъцзи, който оглавява Организационния отдел на ЦК, отговарящ за назначенията, и партийният лидер на Шанхай Хан Чжън, който от много години управлява този финансов център. Очаква се Чжао да оглави Централната комисия за проверка на дисциплината - страховития контролен орган, занимаващ се с корупцията.

Си превърна широката си кампания за борба с корупцията в отличителен белег на първите си пет години на поста. Макар че е популярна сред обикновените китайци, смята се, че тя е част от усилия за разчистване на неговите съперници и политически противници и засилване на надзора върху партията на всички нива.

Наред с кампанията Си предприема едни от най-суровите мерки срещу гражданското общество, целящи да смажат несъгласието и активизма сред адвокатите и правозащитниците.

Новите лидери ще се сблъскват с предизвикателства, включващи обуздаване на бързо растящия дълг, който се смята за най-голямата заплаха за икономическата стабилност, и овладяване на търговското напрежение с Вашингтон и Европа заради китайското свръхпроизводство на стомана и други стоки.

Те също така ще трябва да се справят с опасността от война заради ядрената програма на своя съсед и съюзник Северна Корея, да управляват важните отношения със САЩ и да направляват деликатните връзки с държавите от Югоизточна Азия, които се тревожат от експанзията на Пекин в спорното Южнокитайско море.

Си очерта идеите си за засилване на ръководната роля на партия в живота на китайците и за възхода на Китай във време, когато се смята, че САЩ и други западни сили са в отстъпление.

Си, който е син на висш комунистически функционер, казва, че политическата му идеология е от основно значение за това Китай да поеме по пътя към превръщането си във "велика, модерна социалистическа страна" до средата на века. В сърцевината на това виждане е управляващата партия, която служи като авангард за всичко - от защитата на националната сигурност до даването на морални напътствия на обикновените китайци.

"Никой не се съмнява, че Си се извисява като колос над всичко. Организираната или дори неорганизираната съпротива е немислима", каза специалистът по Китай в канадския университет "Карлтън" Джереми Палтил.

Според анализатори включването на политици от фракции, свързани с предшествениците на Си - Ху Цзинтао и Цзян Цзъмин, в Постоянния комитет на Политбюро свидетелства за стремежа на партията да успокои страховете, че Си концентрира в себе си твърде много власт.

"Това е признак за баланс и предлага известно облекчение на тези, които мислеха, че Си ще се опитва да поставя само свои верни последователи на ключови позиции", каза специалистът по китайска политика в Чикагския университет Дали Ян. "Вместо това предполага, че различните фракции са обединени, посрещайки бъдещето."

От петимата нови членове само Чжао и Ли Чжаншу са смятани за протежета на Си.
"Това показва, че не всички от членовете на този ръководен орган са хора на президента", каза специалистът по политика на китайския елит в Института "Брукингс" Чън Ли. "Тази група повече прилича на екип от съперници."
"Това ще се приеме добре от политическата върхушка, защото е знак, че членовете представляват различни среди", каза Ли.

Същевременно наблюдатели отбелязват, че никой от новите членове на висшия управляващ орган не изглежда подходящ за наследник на Си като партиен лидер. За разлика от тях, преди да дойде на власт през 2012 г., Си беше в Постоянния комитет от пет години, а предшественикът му Ху беше член на органа в продължение на 10 години, преди да стане партиен лидер.

Специалистът по китайска политика в Бостънския университет Джоузеф Фюсмит каза, че липсата на очевиден наследник свидетелства за дългосрочните амбиции на Си.

"Това предполага, че Си вероятно ще изкара трети мандат и че навярно сам ще определи своя наследник. Не сме виждали подобно нещо от две десетилетия", каза Фюсмит.

Според установилата се напоследък партийна традиция партийните лидери карат само по два петгодишни мандата.

Някои анализатори предположиха, че Си успешно е избегнал възможността позициите му да бъдат подкопани от посочен вече наследник и може би е подготвил почвата за продължаване на управлението си като партиен лидер след втория си мандат.

"Да си наследник в сянката на могъщ лидер може да е опасна позиция", каза Ян от Чикагския университет. "При сегашната обстановка не е изключено Си да се оттегли след пет години, но тази конфигурация всъщност му дава по-голяма възможност да продължи."

Според други липсата на наследник е компромис от страна на Си. Смята се, че той има благосклонно отношение към партийния секретар на Чунцин Чън Минър, който би нарушил партийните норми за повишенията, за да получи място в Постоянния комитет.

"Очевидно е, че Чън Минър е протеже на Си Цзинпин", каза директорът на Института по Китай в Университета за източни и африкански изследвания в Лондон Стив Цан. "Това показва, че остатъчната съпротива (срещу Си) все още може да има известен ограничителен ефект върху Си Цзинпин, свързан с пазарлъци."

И въпреки че господстващата му позиция в партията е безспорна, на Си вероятно ще му е трудно да я запази като много важна в китайското общество, което става "по-голямо, по-разнообразно и по-самостоятелно", каза специалистът по китайска политика в Хонконгския баптистки университет Жан-Пиер Кабестан.

"Гражданското общество само по себе си е подложено на по-строг контрол, но в Китай се случват толкова много неща. По същество обществото и в частност младежите обръщат гръб на партията и политиката. Те се радват на живота и не ги интересува конгресът или Си", каза Кабестан.
 

/БТА/