Русия се бори с наследството на болшевишката революция от 1917 г.

Те изиграха ключова роля в болшевишката революция в Русия през 1917 г., която доведе до гражданска война, убила милиони, опустошила страната и преначертала границите й. Един век по-късно техните потомци казват, че тези нанесени от историята рани още не са зараснали.

Отбелязвайки 100 години от (болшевишкото) въстание, Русия все още се мъчи да преодолее наследството на онези, които преобразиха страната. Кремъл избягва всякакво официално честване на юбилея, деликатно премълчавайки събитието, което си остава поляризиращо за мнозина и може да предизвика някои нежелателни паралели с настоящето, пише Асошиейтед прес.

Алексис Родзянко, чийто прадядо е бил председател на предреволюционния руски парламент и принудил цар Николай Втори да абдикира (за което после съжалява), смята революцията за бедствие, което връща Русия далеч назад.

"Всяко еволюционно развитие би било по-добро от това, което се е случило, - каза пред АП Родзянко, който е президент на Американската търговска камара в Русия. - Главната поука, надявам се, е Русия никога повече да не опитва същото."

Според него революцията и гражданската война заедно с опустошението от Втората световна война и цялостното наследство на съветската система са отслабили потенциала на Русия и са свили икономиката й само до част от онова, което тя би могла да бъде.

Подобен възглед споделя и Вячеслав Никонов, руски прокремълски депутат, чийто дядо Вячеслав Молотов е имал важна роля в организирането на болшевишкия преврат на 7 ноември 1917 г. и близо 4 десетилетия е бил член на комунистическото ръководство. Според Никонов революцията е "една от най-големите трагедии в руската история".

Годишнината е щекотлив въпрос и за президента Владимир Путин. Той се отнася критично към лидера на революцията Владимир Ленин, но не може да осъди открито събитието, родило Съветския съюз и пред което все още се прекланят много от неговите поддръжници. Путин, който е ветеран от КГБ, обаче презира всякакви народни въстания и със сигурност не би възхвалил революцията, унищожила Руската империя.

"Последното нещо, от което Кремъл се нуждае, е още една революция. Последното нещо, от което Русия се нуждае, е още една революция, - каза Родзянко. - А празнуването на революцията с аргумента: "Ей, какво велико нещо", някак си насърчава нещо, което те не желаят, и затова те определено са объркани."

Според него двойственото отношение към тази годишнина е израз на една все още болезнена национална травма. "За мен това е признак, че хората още не са я надживели. За Русия това е все още незараснала рана", каза той.

Приглушеното отношение на правителството към вековния юбилей отразява дълбоките различия в Русия за революцията, каза Никонов, който е председател на комисията по образование и наука в контролираната от Кремъл долна камара на парламента, Държавната дума.

Общонационално проучване, проведено миналия месец от социологическата агенция ВЦИОМ, показа, че мненията за революцията са разделени почти по равно. 46 процента от руснаците са казали, че тя е обслужила интересите на мнозинството, и също толкова са отговорили, че от революцията са спечелили само малцина. Останалите участници в допитването не са изразили мнение. Анкетирани са били 1800 души при допустима грешка от не повече от 2,5 процентни пункта.

В съветски времена 7 ноември бе Денят на революцията и се честваше с големи военни паради и манифестации на Червения площад. След разпадането на СССР Русия престана да го празнува, макар че комунистите все още го отбелязват.

"Просто няма начин да честваш революцията така, че мнозинство от населението да подкрепи това, - каза Никонов. - Няма обща интерпретация на историята на революцията и не мисля, че такава е възможна в обозримо бъдеще. Така че според мен най-доброто, което правителството може да направи в тази ситуация, е просто да се сниши."

Вячеслав Молотов си остана непоколебимо верен на комунистическата кауза до смъртта си през 1986 г. в Москва на 96-годишна възраст. Неговият внук Никонов смята, че революцията е лишила Русия от победа в Първата световна война. "В началото на (1917) година Русия е била една от великите сили с чудесни шансове да спечели войната след няколко месеца. А след това държавната власт е била унищожена. Към края на годината Русия вече не е била сила, тя не е била способна за нищо", каза той.

Никонов е убеден, че при сегашната политическа система страната е готова да посрещне всякакви предизвикателства и добавя: "Не мисля, че Русия е изправена пред някакви опасности за стабилността си сега."

Широка известност доби изявлението на Путин, че рухването на Съветския съюз през 1991 г. е било "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век". Той обаче не одобрява и революцията от 1917 г. Тази двойственост се корени в желанието му да черпи капитал от постиженията както на царската, така и на съветската империя в полза на усилията си да възстанови международните позиции и престижа на Русия.

"Той няма да празнува това събитие, - каза Андрей Колесников, анализатор в московския Карнеги център. - То не може да се използва за легитимирането на Путин, защото той е контрареволюционер и смята, че Ленин е разрушил една велика империя."

Путин използва символите на различни епохи, за да върне блясъка на националната слава. Той възстанови (мелодията) на стария съветски национален химн, запази трицветното имперско знаме и двуглавия орел за национален герб.

Путин пренебрегва исканията за изваждане и погребване на балсамираното тяло на Ленин от мавзолея на Червения площад. Той обаче поощрява укрепването на силата и влиянието на Руската православна църква и на консервативни елементи в обществото. Паметници и светини, посветени на (убития от революционерите) цар Николай Втори, който бе обявен за светец, никнат из цяла Русия, макар че все още статуите и мемориалите на Ленин са много повече.

Родзянко каза, че прадядо му Михаил Родзянко бързо е започнал да съжалява, че е принудил царя да абдикира. "Това винаги го е измъчвало, - заяви той. - "Можех ли аз да направя нещо друго, за да предотвратя това", е била фразата, която съм чувал, че той често повтарял."

Броени дни след падането на монархията през февруари 1917 г. лидерът на Думата бил изолиран в глуха линия като твърде консервативен за новото временно правителство. Когато цялата либерална общност била пометена от болшевиките, той се присъединил към Бялото движение в гражданската война срещу червените. След поражението на белогвардейците напуснал Русия. Михаил Родзянко починал в Белград през 1924 г.

Прадядото на Родзянко се е сражавал за Бялата кауза, за разлика от дядото на Никонов, Вячеслав Молотов, който е бил дясна ръка на Ленин по време на революцията и на гражданската война.

По-късно Молотов се издигнал до "номер 2" в йерархията при Йосиф Сталин, ставайки премиер, а по-късно и външен министър през 30-те и 40-те години на 20-и век. Той изпаднал в немилост през последните години от управлението на Сталин. През 1949 г. съпругата му била арестувана и изпратена в ГУЛаг.

"Баба ми била арестувана по обвинение, че е оглавила еврейски заговор в Съветския съюз, - каза Никонов. - Те трябвало да се разведат, защото това бил единственият им шанс да оцелеят и защото една от причините за ареста й била да бъде подготвен следващият съдебен процес срещу самия Молотов, и той ясно разбирал това."
След смъртта на Сталин през 1953 г. Молотов успял бързо да издейства освобождаването й от затвора.

Предшественикът му като съветски външен министър Максим Литвинов също е изиграл важна роля в революцията и е осъществил първите контакти на болшевиките с Великобритания през 1918 г. Литвинов е бил външен министър през 30-те години на 20-и век и посланик във Вашингтон по време на Втората световна война преди смъртта си в Москва през 1951 г.

Неговият внук Павел става дисидент и бе един от седмината, които протестираха срещу съветското нахлуване в Чехословакия през 1968 г. с демонстрация на Червения площад. Това му докара 5 години в Сибир. След това той замина за САЩ, където живее оттогава.

В интервю за в."Ню Йорк таймс" Павел Литвинов каза, че дядо му "се е опитал да осигури по-добър живот за руския народ, а вероятно и за целия свят", и е вярвал в Ленин, но се разочаровал по времето на Сталин.

Синът на Павел, Дима, е активист на "Грийнпийс" и прекара над два месеца в руски арест през 2013 г. заради протест срещу руска петролна платформа в Арктика.

"Аз мисля, че е семейна традиция да се изправяме срещу властите и да се борим за правилни каузи, - каза Дима Литвинов в Стокхолм, където живее. - Ние се борим срещу несправедливостта и ако това означава, че трябва да се изправим срещу властите - точно това и правим."

Дима Литвинов заяви, че неговият прадядо "би бил ужасен от крайния национализъм и религиозната нетолерантност, които се засилват в Русия. Според него сега Русия се изправя пред някои от същите проблеми, доведи до революцията от 1917 г.

"Русия не върви напред. Хората се чувстват лишени от възможността да влияят върху съдбата си и изолирани от правителството. А на властите това им харесва", отбеляза той.
 

/БТА/