Средиземноморски съюз – да, но...

Френският президент Никола Саркози се похвали вчера в Брюксел, че е получил „единодушната“ подкрепа на европейските лидери за своя план да се създаде нова, политическа организация, която, според него, ще даде тласък на по-тесни отношения между Европа и нейните северноафрикански и близкоизточни партньори.

Компромисът между европейските държавни и правителствени ръководители беше постигнат по време на двудневната среща на високо равнище в Брюксел, но специфичните подробности относно правомощията и структурата на Средиземноморския съюз ще бъдат доуточнявани през следващите месеци.

Както е известно, обаче, дяволът се крие в детайла.

Въпреки твърденията на френския държавен глава, че неговият проект е бил посрещнат с „голям ентусиазъм“, всъщност, в началото плановете на Саркози бяха разглеждани от мнозина лидери в ЕС с добре обоснован скептицизъм.

Според първоначалните планове на френския президент, Средиземноморският съюз трябваше да включва само южноевропейски страни, като Италия, Франция, Гърция, Испания и т.н., които имат излаз на Средиземно море, заедно със страните от Северна Африка и Близкия Изток.

За страни без излаз на Средиземноморието, в теоретичните разработки на Саркози, не се предвиждаше нищо повече от статус на наблюдатели.

Нито Лондон, нито Берлин имаха намерение да приемат подобна структура, която според мнозина в Германия и Великобритания би могла да се превърне в паралелна организация и дори в конкурент на Европейския съюз.

Като особено активна в своята критика към Саркози се прояви германският канцлер Ангела Меркел. Германия и повечето европейски страни, от северната и централната част на континента, се уплашиха, че проектът като цяло само помага на Париж да затвърди своето влияние в бившите си колонии, докато те ще трябва да платят сметката за френските амбиции.

Меркел изрази позицията на голям брой европейски страни, че плановете на Саркози да ограничи членството в Съюза до европейските страни с излаз на Средиземно море, докато същевременно новата организация се ползва от фондовете на ЕС, са недопустими.

Вместо това тя настоя Средиземноморският съюз да е отворен за всички страни-членки на ЕС, като инструмент за подобряване на икономическите и политическите отношения между Европа, Северна Африка и Близкия Изток.

С оглед на масивната критика и съпротивата на редица европейски страни Саркози се видя принуден да приеме германската формула за Средиземноморски съюз, който обаче оттук-нататък ще е организация със силно орязани правомощия.

Какви точно ще бъдат те, е предмет на бъдеща дискусия, която европейските лидери не пожелаха да водят набързо в Брюксел.

Стана ясно обаче че пътят на новата организация няма да е постлан с рози. Чешкият министър-председател Мирек Тополанек например счита, че „е очевидно, че Саркози желае да си направи добра имидж-кампания по време на френското председателство на ЕС (юли-декември т.г.) и затова се концентрира върху един въпрос, в който има големи икономически интереси“.

„Ако бяхме гласували по всички тези проблеми още днес, Средиземноморският съюз със сигурност нямаше да бъде приет“. „Аз съм малко скептичен (по този въпрос)“, допълни Тополанек.

Скептично настроени са и други европейски политици и държавници. Австрия, Италия, Испания, Полша и други страни-членки на ЕС бяха раздразнени от начина, по който Саркози наложи една политика, от която те не виждат някакви реални ползи.

И без Средиземноморски съюз, в рамките на т.нар. Барселонски процес /„Euromed“/, от 1995 г. насам, ЕС дава по различни програми 2 милиарда евро всяка година на своите северно-африкански и близкоизточни съседи. За Средиземноморския съюз никой в Европа не би желал да плаща повече от това.

От друга страна, ЕС има и по-близки, като култура, география и манталитет, съседи от африканските и близкоизточните, които въобще не попадат в полезрението на новата организация. Такива са страни като Украйна, Грузия, Беларус, Сърбия и т.н., които са все още извън рамките на ЕС.

В този контекст трябва да се разбират и думите на полския премиер Доналд Туск, който каза, че ще подкрепи създаването на Средиземноморски съюз, но ЕС не трябва да изпуска от поглед и да продължава да се ангажира с „европейската перспектива“ и евентуалното членство на Украйна в ЕС.

Българската позиция по въпроса засега не е ясна, но тя би могла да е подобна на полската, но вместо за Украйна, която вече се ползва от лобирането на Варшава в нейна полза, България следва да се застъпи за даването на трайна „европейска перспектива“ за региона на Западните Балкани.

В крайна сметка, по всичко изглежда, че въпреки големите приказки, Средиземноморският съюз няма да е нищо повече от годишна среща между страните от ЕС и страните от Северна Африка и Близкия Изток, а това е доста голямо разминаване в сравнение с първоначалните планове на Никола Саркози.