Колиета, обеци, гривни... родени в сънищата

Колиета, обеци, гривни... Всички бижута, направени от Моника Миленова, са същински произведения на изкуството. Зад изящния им вид стоят полимерна глина, паста-машина за равиоли, различни видове бои, дори черен пипер, както и други подправки от кухнята, и още екстри. Но без богата фантазия и любов не става, е теорията на авторката.

"Никой не ме е насочвал да рисувам или да скулпурирам - откровена е учителката в столична детска градина, която от 1-2 години е открила таланта си. - Видях красиви бижута, които исках, но не можех да си позволя - бяха твърде скъпи. Купих си полимерна глина, започнах да гледам уроци в интернет, имах паста-машина...

Така започнах, но при първите опити виждах, че бижутата ми не са такива, каквито исках да бъдат. След още търсене в социалната мрежа, разбрах, че ми е необходима акрилна точилка, която е без грапавини – като стъкло е гладка, както и зъболекарски инструменти, които си взех от базар за дентална апаратура в столицата.

Снабдих се със скалпел, който не нарушава структурата на глината, не замазва фигурата, а реже точно. В процеса на работа се убедих, че без тези инструменти няма как да постигна съвършенство. Както и без да си изучил  тънкостите в процеса на работа - да знаеш осовни правила, кои инструменти да използваш".

Температурата, на която се изпича материала, също е важен момент в създаването на изделията от нея. А точните градуси са оказани на всеки пакет с глина, като най-високата температура е 135 градуса.

Глината е с различен състав - може да имитира и сребро. Затова материалът е с много фини сребърни частици, които не са естествени. Продава се глина и с истинско сребро, но се търгува на висока цена у нас, а и пещите, при които се пече, също струват скъпо.

"Често насън ми идва идеята за конкретно бижу – ставам и го правя или просто скицирам видението и си пиша кое какъв цвят да бъде. Има и толкова много неща, които виждам, харесват ми и искам да ги направя, не да плагиатствам. Когато прибавя поне три елеммента от себе си, моделът става мой. Наистина може да направиш манисто или камък, да го комбинираш със сребро, кожа или с нещо друго.

Започвам от нищото – само с парче глина, но идеята е в главата ми - разказва Моника. - С паста-машина разточвам глината, а за да избият качествата й, трябва да я полимеризирам. Този процес става чрез многократно разточване – от 20 до 40 пъти трябва да го повториш, за да стане материалът лесен за обработка.

От начало глината е мека като пластелин, след това тя се изпича и се втърдява. Важно е да "нацелиш" правилната температура, за да не се рони и чупи изделието, а да остане здраво и  дълготрайно. Разбира се, стават и грешки, ако глината не е достигнала необходимата поляризация."

Следва оцветяването на бижуто, което става с пасти и вакси, акрилни бои, както и с метализирани перлени пудри. Е, може и с керамични бои да се оцветява. Използва се бижутерско лепило за прикрепяне на металните части на накита, а някои са с дупка, в която се промушва метален синджир, кожена каишка или друга, има и такива, които се изпичат със самата бижутерска тел.

Авторката на тези красиви бижута прекарва и доста време в различни музеи, откъдето взаимства идеи. Изложени са много полускъпоценни камъни, които тя претворява с глина и цвят. Моника обаче е категорична, че никога не може да направи точно копие на вече създадено от нея бижу с камък.

Затова всеки камък по своему е единствен, а бижутата са вечни, стига да не се къпем с тях. Цените на накитите също са достъпни, в зависимост дали са единични или са комбинирани, например гривна с пръстен или с обеци...