Мъртвец в стаята

Може ли човек да умре на спокойствие, се опитва да изследва известен сръбски композитор, дори след собствената си смърт. Човекът пуска своята камера и слага пръст на спусъка.

Филмът е на Мирослав Момчилович „Смърт на човек от Балканите“ и вече може да се види на екраните у нас.

И докато за композитора всичко е ясно, то неговата кончина се оказва абсолютна изненада за съседите му. Режисьорът така и не разкрива причината защо този човек на изкуството е предприел крайната стъпка.

От разказите на близките се усеща бегло неговата самота и цялостно неразбиране към хората на изкуството ( в частност музикантите). Оттам насетне Момчилович изследва отношенията между хората, мислещи, че никой не ги наблюдава.

Ценно във филма е и единственият ракурс от нагласената от самоубиеца камера. Кадърът е един и трае от началото до края на филма. И въпреки че всичко се случва на едно място, режисьорът успява да изрисува цялостна картина на хорските нрави.

Най-дълго сред мъртвеца изкарват двама негови съседи и кръжащите около тях жени. Дамите влизат и излизат, за да звънят на полиция и бърза помощ, на телевизия, а междувременно и да си оправят фризурата ( за пред телевизията) или да донесат обяд на гладните си половинки.

Мъжете на свой ред си спомнят за комшията, докато си сипват от неговата ракия. Първо, само за Бог да прости, както обичаят изисква, но постепенно с увеличаването на чашките и градуса на техните мисли набира скорост.

И докато в началото ставаме свидетели на дребните междусъседски недоразумения, някак естествено идва ред и на незаинтересоваността и безхаберието на институциите.

Момчилович не пропуска детайлите - от моментите, които описват емоциите на присъстващите чрез цветущия им език, съхраняващ множество нецензурирани фрази, до етапа, в който всеки забравя за присъствието на мъртвец в стаята. Всеки персонаж се възмущава от реакцията на другите, без да се усети, че и той самият не изпитва на моменти нужното уважение към трагичния инцидент.

Филмът сякаш залавя неподготвен човека, изтъкан от недостатъци – в срещата със смъртта, в собственото му битуване. Границите на човещината постепенно биват потъпкани, но само до мига, в който не се усещат, че през цялото време камерата е наблюдавала. С разбирането на този факт като че ли мъртвецът натиска повторно спусъка, а жертвите са все още живи.