Киното ни оживява

 

След успешния си дебют „Лов на дребни хищници” (2010), отличен с няколко престижни награди и любим особено на младежката публика, днес в кино „Люмиер” Цветодар Марков ще представи и втория си филм - „Докато Ая спеше”. 

 

Доказал безспорните си качества на разказвач с открояващ се авторски почерк, Цветодар Марков събира на снимачната площадка изключителен актьорски състав – изпълнителят на главната роля Стефан Денолюбов (отличен със „Златна роза”), Юлиан Вергов, Ирини Жамбонас, Станка Калчева, Георги Кадурин, Красимира Кузманова. Историята е фокусирана върху седемгодишната Ая, която прекарва много време в театъра, защото баща й Асен е актьор.

 

Една вечер Ая заспива в апаратната. След края на представлението интригите, предателствата и натрупаното напрежение в театралната трупа постепенно ескалират. Илюзиите на Асен рухват, когато разбира, че телевизионната звезда Боян ще го измести в отдавна подготвяна постановка и таткато на Ая провокира скандал, който прераства в пиянска свада.  Ще успее ли Асен да преоткрие себе си с безрезервната подкрепа на жена си и безкористната обич на дъщеря си?

 

Ключово за филма е участието на Ая – 7-годишната дъщеря на Христо Мутафчиев, който признава пред медиите, че не се е вълнувал така за никоя своя роля. Внимание заслужават и още два дебюта на пълнометражния екран - на оператора Кирил Паликарски и на продуцента Христиан Ночев (сърежисьор на Илиян Симеонов в „Граница”, сценарист на „Лов на дребни хищници”).

 

Цветодар Марков е роден през 1969 година във Варна. Завършил е актьорско майсторство, а впоследствие и кинорежисура в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов” при проф. Владислав Икономов. Игралният му дебют „Лов на дребни хищници” (2010) беше представен на 15-ия София Филм Фест.

 

Клаудия Кардинале е звездата в игралния дебют на Борис Десподов „Имало едно време един уестърн”. Специалната прожекция в рамките на 20-ия София Филм Фест е на 16 март в кино „Люмиер”. Освен италианската кино-легенда в филма участват и Диана Паскалиева, Алекс Брендемюл, Франсес Гарридо, Пепе Фонда, Лаура Конехеро, Красимир Иванов, и Лoрънс Бъртън. Снимките продължават шест седмици между пустинята Табернас в Южна Испания и домът на Клаудия Кардинале в Париж. 

 

Историята - бягайки от садистичния си съпруг, Мила попада в призрачен град, някъде в пустинята. Намира си работа като домакиня в къщата на мистериозна възрастна жена и много скоро открива, че работи не за друг, а за самата Клаудия Кардинале. Между двете жени се ражда приятелство и те намират сили да се изправят срещу наближаващата опасност. 

 

Филмът е произведен от компанията Артхаус Блокбастърс с финансовата подкрепа на ИА Национален Филмов Център, в копродукция с Българската Национална Телевизия и Аудиовидео Орфей. Дистрибутор на филма за България е компанията Синескоп

 

В „Жената на моя живот” на Антоний Дончев (17 март, кино „Люмиер”) шестгодишният Азад, кюрд от Ирак, е сгоден за Виан, но терористичната война ги разделя. 13 години по-късно, на път към Европа, той я среща и се влюбва в нея, без да я разпознае. Виан обаче мисли, че Азад е замесен в убийството на баща ѝ, и не се разкрива пред него, обсебена от желанието за отмъщение. Азад рискува всичко, за да спечели сърцето ѝ отново.

 

Антоний Дончев е сценарист и режисьор на повече от 20 документални и късометражни игрални филми. Има дългогодишен опит като първи асистент-режисьор в редица български и международни продукции. Работил е с режисьори като Андреас Панцис, Георги Дюлгеров, Бинка Желязкова, Тони Палмър, Бернхард Зинкел, Улрих Едел, Валерия Сармиенто, Джош Бекър и др. „Жената на моя е живот“ е пълнометражният му игрален дебют.

 

Новият филм на Иван Черкелов „Семейни реликви” (18 март, кино „Люмиер”) представя три различни на пръв поглед истории. Разказани паралелно, те постепенно разкриват връзките между членовете на едно семейство и разрушеното общуване между тях.

 

„Филмът е правен със състрадание към героите, пропит е от мисълта на Далай Лама, че винаги е възможно хората да са мили един към друг, - казва пред медиите режисьорът. - Наивно е да говорим, че човекът може да стане по-добър или че ще има прогрес в начина на съществуването му, но всеки от нас може да е мил с околните, макар и оставайки си същият. Винаги можем да проявяваме състрадание, стремеж да разбираме другия - длъжни сме да го правим”.

 

„Семейни реликви“ е емоционална мозайка, съвкупност от различни състояния, като основните персонажи във филма са равнопоставени по сила и значение за разгръщането на фабулата. Жaнa Караиванова и Андрей Андреев, които живеят в САЩ, са професионалните актьори с главни роли. Останалите изпълнители – натурчици са Глория Петкова, Александър Белев, Блаже Димитров и Венцислав Занков. Актрисата Касиел Ноа Ашер отговаря за силния кастинг.  

 

„Действащо лице” с важна драматургична роля е и природата, по думите на оператора Рали Ралчев, който работи с Иван Черкелов още от студентските си години. 

 

„На фона на тази красива природа стават невероятни драми - разпад, който ние загърбваме, не виждаме, както не виждаме и пътя - упованието, което можем да вземем като сила от заобикалящата ни природа”, отбелязва и художникът Георги Тодоров - Жози. 

 

„Семейни реликви” е носител на Специалната награда на Варна и приза от Съюза на българските филмови дейци на „Златна роза” 2015. Журито мотивира присъждането на отличието с “всеотдайността, таланта и кинематографичния перфекционизъм във всички елементи на филмовия разказ”.

 

„Противно на разпространеното преди години мнение, че всеки филм трябва да води до просто послание, аз изобщо не мисля, че е работа на киното и на изкуството да опростява нещата. И харесвам произведения, които говорят за всичко едновременно. И се опитвам да правя подобни филми. Стремя се към полифонично излъчване, независимо от изключително простата структура и малкото герои”, обобщава Иван Черкелов.

 

От дебютния си игрален филм „Парчета любов” (1989) до сега, режисьорът потапя зрителя в свят, копнеещ за светлина и изострена сетивност. „Парчета любов”, „Търкалящи се камъни” (1995), „Стъклени топчета” (1999), „Обърната елха” (2006), „Раци” (2009), както и „Семейни реликви”, като естетика, философия, визуални внушения, актьорски изпълнения, са съзерцателни филми с широки послания.

 

„11-a” e игралният дебют на Михаела Комитова (19 март, кино „Люмиер”). Филмът е заснет през лятото на 2014-та година в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография.

 

Ведрата по ученически история,  е за една бивша състезателка по спортни танци, която е назначена по заместване в столична гимназия. Лина (в ролята Яна Маринова) бързо разбира, че сред своенравните ученици от нейния клас стандартните учителски методи няма да сработят и затова  се доверява на борбения си дух. В опита си  да намери алтеранативни пътища да се разбере с учениците,  тя  успява да спечели доврието им.  Но, в същото време и залата за танци, за която мечтае отдавна е завършена. Така Лина  е поставена пред трудният избор между учител и инструктор по танци....

 

В „11-а”, пред черната дъска тестват умението си да преподават и актьорите Бойка Велкова и Ники Сотиров. Сред учениците във филма са Ралица Паскалева и Дария Симеонова. 

 

„11-а” е създаден по сценарий на Николай Колев, а зад камерата е операторът Емил Топузов. Филмът е  продукция на Аудиовидео Орфей EАД, Ню Бояна Филм, Меджик шоп, реализиран с подкрепата на НФЦ. Филмът е част от конкурсната програма на фестивала на българското игрално кино „Златна роза” 2015. 

 

Михаела Комитова е завършила режисура в департамент „Кино, реклама и шоубизнес” в Нов български университет през 2011 г. Режисьор е на няколко късометражни филма, сред които „Инфинито” (2011) и „Стаята” (2008) и „The Perfect” (2008).