Сред политкоректни раси: Силата е при "Последните джедаи"

Макар и да напусна този свят Кари Фишър още населява галактиката в "Междузвездни войни". Ще я видим в добре познатата й роля на принцеса Лея, опитваща се да опази Съпротивата от Първия ред, управляван от Сноук и в "Последните джедаи".

Режисирана от Райън Джонсън ("Братята Блум", "Looper: Убиец във времето"), осмата серия от сагата остава вярна на поредицата без обаче да копира ситуации от предишните продукции. Епизодът събира познатите персонажи като Рей (Дейзи Ридли), дезертьорът от Империята Фин (Джон Бойега), пилотът, неподчиняващ се на заповеди Поу (Оскар Айзък), Марк Хамил като Люк Скайуокър, които доминират в действието, но не пропуска и нови попълнения като Бенисио дел Торо – изпечен крадец с талант да излиза невредим от ситуациите, разбиращ се и с Тъмната и със Светлата (си) страна, Лора Дърн  - в образа на вицеадмирал Холдо и Кели Мари Тран - помощничката на Фин - Роуз.

Адам Драйвър отново влиза в образа на антигероя Кайло Кан/Бен Соло, лъкатушещ между тъмната си и светла страна. И ако в предишния епизод "Силата се пробужда" появата му бе спорно приета, то този път актьорското му присъствие е изключително в уловените моменти на вътрешен конфликт, на връзката с Рей и във взаимното им търсенена смисъла на произхода им.

Подобно на продукции, съдържащи в заглавието си "последен“ ("Последният мохикан“, "Последният самурай“...) и в "Последните джедаи“ става ясно, че новият свят няма нужда вече от своето минало, а е вперило поглед напред, към нови хоризонти.

Дисни залагат на този ход неслучайно. Все пак Кари Фишър си отиде в края на снимките на продукцията, Хан Соло загина  на екрана още в предходния епизод и така думите на Кайло Кан "Остави миналото да умре. Убий го, ако се налага", звучат още по-категорично. Те се припокриват и с посланията на Люк Скайуокър, развенчаващ легендарния ореол около джедаите, поставящ под съмнение тяхната праведност.

Бързи шегички вървят редом до патетични речи и драматични прояви на героизъм, а перипетиите на персонажите са обременени от философски разсъждения и социални обобщения. Ръкопашните схватки със светещите мечове са подплатени и от романтични моменти и всеки от персонажите като че ли за миг е изкушен да премине от другата страна. Джонсън разклаща устоите им, улавя съмненията им и ги подсилва с предоставянето на нови факти.

Дали Люк Скайуокър е предал ученика си, дали това не е причината да се скрие от всички, на кого са нужни легендите, в какво именно се крие Силата на Джедаите, коя е тъмната и коя светлата страна. Режисьорът оставя всеки герой сам да намери истината в себе си и да определи кои  устои защитава, като борбата се води на различни нива и всеки образ има ключова роля за развитието на действието и решаването на ситуацията поваля като домино последващите събития.

Подобно и на предходните епизоди, и тук галактиката е населявана от всякакви раси (Дисни спазва традициите на политическата си коректност, която я има и в анимациитe), роботи, Чубака, твари - подобия на пингвини, нещо като "козодинозаври" или пък вълци със стъкълца по кожата, които извеждат персонажите в правилната посока.

Визуално мощен, както подобава на поредицата, Джонсън съхранява духа на сагата  като я зарежда с тежка артилерия от драматични и комични ситуации под съпровода на класическите  музикални откъси на Джон Уилямс. Същевременно режисьорът предава силата в новите герои, като постепенно се разделя със старите знакови образи.

"Междузвездни войни. Последните джедаи“ тръгва от 15 декември в кината.