Да дадеш на късо

Българското късометражно кино е крайно независимо. В смисъл, че зависи единствено от доброто желание на режисьора и способността му да събере екип, който да направи от нищо нещо, без пари. И може би точно затова в България все по-често се появяват качествени шортове, които са селектирани за различни фестивали навсякъде по света.

Последният е на Любомир Попов – режисьор, който съвсем не е от вчера в киното, но най-вероятно ще бъде и утре. Само за припомняне – той има “Златна Роза” за студентски филм – “Глад”, освен това е асистент режисьор в няколко филма на Иван Ничев и е сценарист и актьор в "Мила от Марс" . Последният му филм е "Soulmate" - сай-фай реалити история за любовта, която ни харесва. Очевидно е харесала и на Деян Донков, Саня Борисова, Богдан Казанджиев, Шайбата и други любими агенти, защото те са се навили да участват без пари и с ентусиазъм, който си личи. Видяхме филма на представянето, което беше скоро, и тутакси решихме да направим едно интервю с режисьора. Речено-сторено...

Вижте снимки от филма

Как реши да направиш точно такъв реалити филм? Как ти дойде идеята за сценария?

Темата за търсенето на любовта по принцип е основна във всичките ми шортове. Не знам защо, но така се получава. Но идеята специално за този филм – търсенето в неприятна, изгубена среда ми дойде, когато бях в Лондон и се чувствах много самотен на празници. Лондон е огромен и много приятен град – имаш познати, имаш приятели. Но на големите празници като Коледа и Великден, целият град се подготвя да празнува, а ти си тотално извън това. Много сам. И го усещаш. Точно това усещане го пречупих през въпроса “добре, ами какво, ако някой се чувства сам цял живот в средата, в която живее?”. Тоест, опитах се да създам някаква мега странна среда, в която животът на хората се манипулира от телевизия реалити и т.н. Куриозът е, че и в нея човекът всъщност си мечтае за близост и любов...

Мислиш ли, че е вярно, че ако се направи реалити, в което трябва в самолет да се качат 10 човека и да има 9 парашута, пак ще има желаещи?

Не знам дали на този етап – през 2007-ма - манията е стигнала толкова далеч, но със сигурност ще стигне. Борбата за рейтинг води нататък.

Късометражно или пънометражно?

В моя случай - късометражно, защото не мога да си позволя пълнометражно. Не може да молиш някакви хора да снимат без пари. За шорта пак е кофти, но снимат за малко – за два дена. А все пак искам нещо да направя. То се е родило като идея и тежи. На мен ми е необходимо да стане. Иначе аз искам да снимам големи филми, макар че усещам, че не съм готов. Имам проекти, но имам и време.

Мислиш ли, че има истории, които е добре да се снимат само в къс вариант?

Зависи от въображението на режисьора. Според мен всичко може във всичко. Сюжетите могат да се разтягат като хармоника.

При теб как се случва?

Мен така са ме учили, че идеята е най-важното. Измислям малка идейка. И или я забравям на другия ден, или ми звъни като камбанка от там нататък. И ако може да се формулира от нея едно изречение със всичките му запетайки и точка, имам филм. Ако не става изречение – няма. След това го почвам като пирамида нагоре – разработвам идеята, измислям началото и края, измислям сюжета, героите, развръзката и така...

Как виждаш бъдещето си режисьор в България?

Не много розово хаха.

Дигитално или лента?

При всички случаи, лентата е много по-доброто нещо, което може да се случи на един режисьор. В нея е магията на киното. Но според мен дигиталното се е развило до толкова, че дава почти неограничени възможности за картинката. И плюсовете, и минусите са много. Качеството на лентата е много по-голямо, но процесът по обработка е много по-муден. Освен това, ако искаш малки промени по качеството, като някои светли петна или нещо такова, става кошмар – трябва да прехвърлиш на дигитално, да поправиш, после - обратно и така... Ако си го снимал дигитално е далеч по-бързо.

Повечето филми, чиито сюжет се развива в бъдещето, са правени с по-големи сюжети и с много ефекти – точно обратното на твоя. Защо реши така?

Ами просто го имах в себе си и исках да го извадя. Даже реших когато умира един от героите да няма кръв. Разбира се какво се случва монтажно, но кръв няма. Освен тежкия грим на актьорите нищо не казва, че е задължително в бъдещето. По-скоро е в някаква паралелна и леко странна реалност.

Каква е твоята тема в момента?

Любовта. Според мен тя е най-важното. И всички я търсим, без значение, че новите поколения са по-различни, по-чатещи и реалити. Тя се случва на всеки един човек.

Вижте снимки от филма

Soulmate е на http://soulmate.sofiafilm.com/