Тримата мускетари и Милан, и Кольо

Никола Бошнаков обича да се движи в компания от трима. Заедно с Димитър Таралежков и Олег Константинов правят преди няколко години "Бидон филм". Снимат предимно мрачни истории по весел начин и печелят доста награди на разни фестивали.

Неговият филм "Алтънджиите идат" е част от второто издание на фестивала "Един свят". В същото време работи заедно с Таралежков по монтажа на съвсем новия си филм за други три величия в българското кино, дори четири – Джеки Стоев, Джони Петков, Чарли Илиев и покойния вече Милан Огнянов.

Беше на фестивал в Чехия. Какво прави там?

Това бе един от техните най-големи фестивали за документално кино. Общувах си с феновете на това кино. Всяка година около 500-600 души пристигат в Прага специално за този фест. Голяма част от тях, включително и аз, спахме в нещо като физкултурен салон. Иначе моята мисия бе да намеря пари за филма, който снимаме. Само че не ми се удаде. Завъртях се по друга крива, която се отдалечи от кривата, по която се движеха сериозните хора.

А къде бяха тези важни личности, около които трябваше да си и ти?

Те бяха на едни важни купони, към които не се присламчих. Само един път Светльо Драганов ме заведе. Срещна ме на улицата и ме наруга, че за пореден път съм смотан.

Въпреки парите разкажи за филма сега.

Филмът е от този вид документално кино, което не ми е много познато. Оказа се, че тези режисьори преживяват един разцвет през втората половина на 70-те години и началото на 80-те. Филмите наистина са много добри, но на нас като че ли са ни известни само тези на Николай Волев. Ти например на Здравко Драгнев гледала ли си някой филм?

Не, но и къде да гледам българско документално кино?

Никъде. В "Одеон" като почине някой или като навърши 70 или 80 години, се прожектира юбилейно.

Значи си се вдъхновил и учудил от тези филми?

Бях учуден най-вече от Чарли, който е най-неизвестен от тримата ми герои, а пък се оказа много съществена фигура. През този период той снима освен "Мозайките" – кинопрегледите, които са се правили тогава, и по пет филма с различни режисьори.

Да започнем отначало. Твоят филм е за...

За цялата компания – Джеки Стоев, Джони Петков, Чарли Илиев и Милан Огнянов, който вече го няма. Това е била една великолепна четворка, която е свързана със страшно много приключения, анекдоти... толкова неща има около тях.

И пак ще ни разсмиват твоите филми. Бидон филм вечно разказва весело. Няма ли някой път да ни разплачеш?

Аз пък съм получавал критика, че само привидно са ми весели филмите. А иначе били много мрачни.

Е, ти разказваш мрачни истории по весел начин. А всъщност как разказваш весели случки?

Не мога да се сетя за нищо весело. Ето и сега разказвам за едни добри филми, които днес са напълно забравени.

Има ги тези чудесни герои, от които 85 процента са живи и здрави. Освен майтапите и хумора в този филм има и една друга тема – героите ми са били емблема на бохемския живот някога.

Около тях винаги са се случвали интересни неща. Та темата, която се върти във филма, е и какво е останало от целия този бохемски живот. Като че ли всички са с попреситени впечатления и емоции.

Героите ти уморени ли са от такъв живот?

Малко по-уморени, отколкото аз очаквах. Те правят купон, защото вечно трябва да са весели и смешни. Такова е очакването към тях, а и те не са свикнали да разочароват. Но всеки си има някакви навици.

Примерно Джеки би предпочел да си лежи. Джони обича да си ровичка нещо. Той като звукорежисьор непрекъснато следи новостите в техниката – последните версии на програмите за звукообработка. Непрекъснато чете и следи какво се случва по света с нещата от неговата област и е много адекватен на това, което се прави.

Чарли пък в последните десетина години се е амбицирал да се занимава със земеделие. Отглежда най-големите домати в село Изгрев, което е обект на завист от цяло село. Другата гордост е внукът му.

А как стигаш до Милан Огнянов?

Чрез историите им. Милан присъства в тях, защото когато са били техните най-силни години, той е бил част от тях.

Филмът ще бъде ли под шапката на Бидон филм?

Не, той си има официален продуцент, но иначе ще е изцяло бидонски филм. И то от доброто, което сме правили.

Защо избра документалното кино?

Игралното кино, ако не е снимано с нужните средства, звучи фалшиво. А документалното кино, ако е добро, няма начин да изглежда фалшиво въпреки изразните средства. Заиграх се в документалното, защото игралното ми писва. Като му напиша сценария и за какво да го правя. Филмът вече е в главата ми и най-много да го разваля.

Един твой предишен филм – „Алтънджиите идат“*, участва във фестивала „Един свят“. Как се свърза с героите ти от този филм?

Сдружение за земята имаха проект, в който защитаваха Крумовград. Бяха им свършили парите и казаха: само ти може да го направиш. Пари не искаш, значи си най-чудесният. И аз се съгласих. За мен бе важното да ми дадат свободата да го направя както искам.

Тазгодишното издание на феста показва освен световните диктатури и алтернативите, хората да си намират свой начин на съществуване. Твоите герои намират ли си алтернативите?

В един мой предишен филм – „Лайфстайл“, разказах за едни унгарци, събрали се в едно село да пият. Там имаше един герой бай Деню, който го представих като човек без никаква друга перспектива, освен да пие.

Година след снимките жена му отишла в селото и си го прибрала във Варна. Сега води съвсем различен живот от онзи във филма. Така че героите ми си намират алтернативите, независимо аз какви филми правя за тях.

*Филма на Никола Бошнаков "Алтънджиите идат" може да гледате на 27 ноември от 18,00 часа във Френския център.