Палави двойници на Каризма превзеха Дания

Александър Иванов и Кирил Христов, специални агенти на Dnes.bg в Роскилде, Дания

Истинска музикална и провокативна фиеста се завихри през втория ден на фестивала Роскилде в Дания.

Първата по-голяма група в петък бяха интернационалните пънкари Gogol Bordello, които, макар че излязоха на сцената в ужасно горещия 14 час от денонощието, се представиха изключително енергично, напомняйки за антично украинско селско кабаре, примесено с пънк елементи, както и със солидна доза цигански мотиви.

Загрявайки за концерта, техният фронтмен бе забелязан от нашия екип видимо почерпен в три сутринта. След появяването на групата по MTV се оказа, че дори и продавачите на мексиканска храна на фестивала разпознават изключително колоритния музикант.

Макар и неиздавали албум с нови неща от доста време, култовите Front 242 забиха по едно и също време с особено популярните напоследък Kaizers Orchestra.

Новата звезда на британската сцена – Lady Sovereign, доказа, че британският хип хоп няма нищо общо с американските тенденции, колкото и модерни да са те. Рапирането й от време на време преминаваше в крещене, а като добавим, че и групата й се състоеше от басист и диджей, чувството беше като на пънк концерт.

Lady Sovereign със сигурност ще е следващото голямо име на хип хоп сцената, след като досега е работила с имена като Basement Jaxx, a тепърва ще й помага и самият Jay Z.

Дългоочакваният Morrissey (лидер на легендарните The Smiths) изпълни многохилядното пространство пред сцената с неповторимия си стил и лежерна меланхолия. За финал на сета си той изпълни и една от най-кавърираните песни на The Smiths, на която посегнаха дори и момичетата от Тату – “How soon is now?”.

Следващата голяма звезда на сцената беше Боб Дилън, който е вдъхновител на цели поколения музиканти, включително и на свирилите рпедишната вечер Guns N’ Roses. Този път наред с по-младите пред сцената се забелязваха и доста хора около 60-те, които бяха дошли на фестивала специално заради идола си.

Дилън премина през песни от цялата си кариера и остави публиката си удовлетворена, макар да не стана от пианото през цялото време на концерта.

Изтичането на публика от концерта на Дилън и започващият концерт на The Streets на съседната сцена накараха хората да попаднат в пълен водовъртеж.

В края на краищата се получи и първото масово човешко задръстване на фестивала, което изтика доста от по-старите фенове на Дилън пред сцената на младата хип хоп сензация – Майк Скинър (или The Streets).

Tова пък лиши от своя страна феновете на британеца от възможността да го чуят или по-скоро да го видят. Съвсем изненадващо Скинър направи кавър и на популярната песен на Pussycat Dolls “Don’t cha”.

Истинските звезди за вечерта обаче бяха Scissor sisters, взели името си назаем от поза в лесбо секса и инспирирани за музиката си от нюйоркски гей клуб. (Още за гей темата от фестивалния ден тук)

Джейк Пиърс и Ана Матроник – лицата на групата, изнесоха най-силното шоу от гледна точка на сценично поведение от началото на фестивала.

През повечето от времето Джейк пееше само по бельо на сцената, докато Ана го пляскаше където свари, докато и двамата не спираха да пеят, обляни в пот и подскчащи по цялата сцена.

Макар повечето от песните да бяха нови, закачливото им и захаросано поп/диско звучене навяваше осемдесетарско настроение. Scissor Sisters биха могли да минат и за американските Каризма, с единствената разлика, че са истински подвижни и спиращи дъха... особено Ана Матроник.

Изненадата за екипа ни беше появата на момче с тениска на Стилян Петров и българския национален отбор по футбол. Впоследствие се оказа, че момчето е датчанин, който тъкмо се връща от Слънчев бряг и сподели, че нашият курорт много му напомня за Роскилде, но в „попфолк” вариант.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.