Новите Gravity Co.

Появата на Gravity Co преди 7 години беше едно от най-важните събития в българската музика.

Доказателствата са нееднозначни – двата албума на първата българска група, излъчена в World Chart Express по MTV, спечелиха всички възможни музикални награди у нас, а Gravity - всички възможни фенове.

През 2008-а те смениха вокала си с нов, направиха национално турне, станаха група на десетилетието и бяха откриващи хедлайнери на Spirit of Burgas и единствената българска група на фестивала, излъчена и по MTV, и по VH1.

Началото на 2009-а бандата посрещна в приготовления за редица участия на престижни музикални фестивали - Eurosonic (Холандия) и френският TignesFest са само първите спирки по пътя им.

Генералната репетиция за тях се състоя в Social Club.

Шоуто, което вече е на път, съдържа 50 на 50 нови песни и изцяло преаранжиран стар репертоар. И ако досега си смятал, че музиката им е интровертна, спокойна и меланхолична, помисли пак.

Или по-добре – не му мисли, а отиди да ги чуеш при първия възможен случай.

Бързи, насечени и мощни дръм машини, тежка наложена електроника и синтезатори, в съчетание с експлозивни рок китарни дисторжио сола, агресивни и артистични вокали, които нямат нищо общо със спокойното и меко пеене на Явор.

Новото лице на групата Николай, макар все още да не интонира съвършено, разцепва със смело отворено и агресивно пеене с перфектна динамика и ме превръща в абсолютно групи още с първите три песни.

Тук няма място за никаква носталгия – Gravity никога няма да бъдат същите, но ще стават по-добри и посоката, която вече е ясна, според мен е правилна.

Ново, екстровертно и модерно звучене личи в новия сингъл на групата Faded, което можеш да чуеш във видеото и който сигурно ще стане рок-песента на годината.

Мястото, където ставам свидетел на това ново начало, е и мястото на срещата ми с групата. Какво си говорихме, можеш да видиш след видеорепортажа:

През последната година ви се случиха адски много неща, включително станахте група на десетилетието. Приближава и вашият 10-годишен юбилей - какво още искате да постигнете дотогава?

Петър Съмналиев: Не бихме имали нищо против да станем милионери. Също – да имаме колкото се може повече концерти навън и тук. Няма други големи кавъри.

Kакво ще се променя в Gravity Co оттук нататък?

Петър Съмналиев: Много неща – постоянно експериментираме със себе си и с музиката, която правим. Така че конкретно самите ние не можем да си отговорим – защото обичаме да се изненадваме в процеса на работа.

Как протича той? Колко често репетирате, как правите песни?

Петър Съмналиев: Всеки от нас е правил музика в почти целия си съзнателен живот, поради което нямаме обща формула. Просто се събираме и свирим. В момента репетираме всеки ден, защото ни предстои много важно събитие.

Николай Бакалов: На 15 януари идва нашето участие на Eurosonic в Холандия – престижен форум за всякаква модерна музика. Много е важно как ще се представим там, защото ще има много мениджъри, агенти и продуценти. Трудно е да доведеш хората, които искаш да те чуят в клуба, в който свириш.

И това ще се случи в Холандия, благодарение на новата ни PR-ка Ники Райт от Лондон. Тя много ни харесва и абсолютно вярва в нашата музика. Имаме подписан договор с нея и проект, а съвсем скоро ще пуснем новия ни сингъл Faded.

Веднага след Холандия продължавяме във Френските Алпи на един много екстравагантен фестивал, след което имаме още няколко участия в Европа.

Петър Съмналиев: Все пак след Грьонинген отиваме в Амстердам, така че не се знае дали ще стигнем до Френските Алпи...

Ники, преаранжирали сте голяма част от стария репертоар и в момента звучи адски различно, за да пасне на твоето пеене. Въпреки това харесва ли ти да пееш песните на Явор, или се чувстваш по-удобно в чисто новите, написани специално за теб?

Николай Бакалов: Аз винаги съм казвал, че бях фен на групата много преди Явор да я напусне и страшно много харесвам как той е изпял песните. Чувствам се еднакво удобно и в неговите парчета, и в своите.

Петър Съмналиев: Ти си слушал негови песни? Много интересно, защото аз не съм...

Николай Бакалов: Окей де, песните, които той е пял...

Има ли нещо, което те стресира в началото на процеса, изобщо – как се случиха нещата с влизането в бандата?

Николай Бакалов: За кастинга трябваше да науча 3 песни, а аз се явих и изпях десет.

Петър Съмналиев: Много лошо, но пък ни беше много забавно, ха-ха.

Напоследък доста рядко имате концерти у нас - защо?

Георги Станев: Напоследък доста ги тормозя и последните месеци прекарваме времето си предимно в работа в студиото. Имаме много нови идеи, които могат да станат реалност само по този начин – с експериментиране.

Фестивалът в Холандия е един шоукейс, на който присъства цялата индустрия, която има отношение към представянето на музиката на живо – групи, диджеи и изпълнители.

Оттам са тръгнали много известни банди – става дума за най-големия клубен фестивал в Европа.

Да попаднеш там, е голям успех, тъй като всяка година над 2500 групи се борят да свирят. С нас се случи, защото спечелихме един конкурс на програма Хоризонт, но това далеч не беше краят – от самия фестивал ни одобриха и едва тогава спечелихме това суперценно участие.

Много съм щастлив, че точно сега ни се случи това – в точното време, с новия човек и пълни с енергия. Подготвяме това шоу от доста време – музиката, звукът, презентацията и всичко.

Какво ще бъде шоуто ви там?

Стефан Попов: Всичко ще е различно – текстове, аранжименти, вече имаме нов текстописец - Борис Чеширков. Новото ни звучене на мен лично много повече ми харесва, а освен това е динамично и по-актуално.

В едно от последните ви интервюта изглеждахте много обидени на музикалната журналистика. При условие че сте едни от любимците й какво не направи тя за вас?

Петър Съмналиев: Не, ние не сме обидени, ние сме учудени от беглия поглед на хора, които претендират да имат познания в материята – нищо повече.

Например на миналите награди на ММ спечелихме 4 награди, а някои медии изобщо не отразиха, че сме били там. Друг пример, който винаги давам, е един концерт на Джипси Кингс, който не се състоя, но на следващия ден в известен всекидневник пишеше за тълпите почитатели в залата и страхотния концерт...

В България много рядко се пишат материали след концертите, както и авторски критики на албумите. Има ли нужда българската музика от западния тип музикална журналистика, при която, ако някое от големите имена напише, че новият албум на еди-кой си е суперслаб или че концертът е бил ужасен, въпросният изпълнител е дотам. Можем ли тук да издържим този унищожителен понякога анализ?

Стефан Попов: Да, там наистина се слуша какво се говори в медиите, но хората се борят дори да излезе такава критика.

Петър Съмналиев: Страшно е, но на Запад самият факт, че някой е написал за теб толкова силна критика, дори негативна, означава, че ти правиш и значиш нещо. Всички се борят да напишат за тях поне едно изречение.

Стефан Попов: А тук всеки може да се добере до медия, дори да е полуидиот от Big Brothrer, който знае 1/3 от азбуката и не може да каже две свързани изречения.

Георги Станев: Хубавото е, че вече има много любопитни чуждестранни журналисти и има интерес към групата отвън.

Дори през февруари в България ще дойде журналист от списание Artrocker Magazine специално за да напише статия за Gravity. Co. Той ще направи интервю с групата, ще поживее два-три дни с тях, ще навлезе в работната атмосфера в студиото, ще обиколи някои заведения и така...

Очевидно усилията ви в момента са насочени предимно навън, а има ли нещо, което все още не сте постигнали у нас?

Петър Съмналиев: Сега може да прозвучи глупаво, но искаме да разширим дейността си – музиката ни да достига до максимално голям брой хора, които имат нужда от това. У нас наистина сме постигнали всичко, което можем.

Цялото интервю прочети тук