"Малка пиеса за детска стая" със стотно представление

За 100-тен път постановката на Галин Стоев "Малка пиеса за детска стая" ще се срещне със зрителите в Театър 199.

Юбилейното представление ще се случи на 16 януари, съобщават от театъра.

Участват Радена Вълканова, Снежина Петрова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски и Иван Петков. Художник е Юлиян Табаков.

"Малка пиеса за детска стая" спечели втория анонимен конкурс на името на бележитата актриса Славка Славова за съвременна българска камерна драматургия.

"Преди години, по неизвестни за мен причини, загубих способността да изразявам на глас емоциите си. Оттогава започнах да пиша. "Малка пиеса за детска стая" се появи на един дъх, в почти завършен вид, като нещо, което отдавна е трябвало да кажа. - споделя Яна Борисова и допълв - Изследвайки нюансите в отношенията между героите, попаднах на място, което ми беше добре познато, но криеше и много въпроси. "Стая", от която не исках да си тръгна. Да правя вариации по тема, която ме вълнува, бе не само огромно удоволствие, но е и късмет, на който продължавам да се наслаждавам".

По повод на спектакъла Галин Стоев отбелязва: "В един съвършен и несъществуващ свят чувството за страх още не е измислено. Там земното притегляне и безусловността са равнозначни и взаимозаменяеми. Това позволява да се упражнява един друг тип придвижване - меко, скоростно и флуидно, а чувстването е чисто енергийно. Там хората могат да населяват едно и също пространство, в което се срещат и разминават, без дасе нараняват. Информацията протича с помощта на език, подобен на висококачествен проводник, който я транслира през най-нискитестепени на съпротивление. Така дадено послание, изпратено от точка А, стига до точка Б в своя чист вид. И дори формата и строежът му да претърпят промени, някаква летлива същност оставанепокътната.
Така е и с детето, превръщащо се във възрастен.

С нарастването на физическата сила расте и носталгията по пейзажи, които вече си напуснал. Там хората се смеят и играят игри с недефинирани правила. И въпреки това игрите функционират безотказно. А може би именно заради това. Телата и мислите ни сиги спомнят. И тези спомени са вероятно единствените доказателства за съществуването на този съвършен и несъществуващ свят".