У-лицата: А може ли сърцето да е математика

 И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата. 

Математика на сърцето

Щастието. Всичко е заради него. Оказва се, че за да бъде човек щастлив са нужни ежедневни усилия. Огромна задача с хиляди неизвестни. Може би е нужно първо да се научим да усещаме настоящето. И това е част от задачата. Особено в България, където навика да се уповаваш на миналото е доста срещан модел, да кроиш надежди за бъдещето и някъде около тези крайни амплитуди да живееш. Според Ирина Голева – режисьор на „Математика на сърцето”, на щастие може да се научаваме, като взаимодействаме с хората и от тази взаимовръзка е произлязло нещо което е направило обмен и за двете страни, развило е тази среща. Тук идва и ролята на сърцето - органът, който изпраща много повече информация към мозъка, отколкото получава от него. Той е единствения орган в тялото с тази възможност. Чрез него усещаме и ако развиваме умението да усещаме, удовлетворението ни може да бъде огромно. 

Всички имаме нужда от това да се чувстваме спокойни и приети такива кавито сме в общото цяло, но там се крие и голямата работа тук живеейки в България, където приемането на различията все още е под голям въпрос. ”Много сме критични и затова ни е много сложно. Живеем с опряно дуло в тила нон стоп – нещо ни е напънало – да оцеляваме, да намираме пари, да се адаптираме ежедневно с изкуството, което правим, особено като нашето – некомерсиално. Да, ние не се появяваме по телевизията често, но работим колкото хората, които са разпознаваеми там.” – разказва тя и допълва, че хубавото е, че в тази критична среда пък се раждат добри идеи. „Математика на сърцето” може да гледаме в пространство за съвременен танц и пърформанс ДНК на НДК на 13 и 23 февруари, както и на 12 и 22 март. 

Ирина Голева

Ирина е актриса, която никога не е била привлечена да е от нечия трупа в държавен театър. Не си се представя като част от йерархичния модел, който съществува там. Създава си собствен през 2008 г., когато с човека до себе си – Оги Голев правят Сдружение "По действителен случай". И докато Оги е част  и от Младежки театър, то Ирина не спира да наблюдава живота и да го вмъква в авторските си постановки. Резултатът – спектакъла им „Пеперудите са всъщност изтребители” печели първия Икар през 2009 г. Следващият е за „Ноктюрно” през 2011, а три години по-късно идва отличието и за „Тълковен речник”. Сега отново са номинирани – именно за „Математика на сърцето”. „Щастливи сме и благодарни, че трудът ни се оценява. Горди сме, че сме в тройката номинирани за съвременен танц и пърформанс. Вече работим върху следващия ни проект. Започнахме го в началото на тази година, за да е готов до края на 2016.  Той изследва кога човекът присъства в момента, в който е. Оказва се, че не е лесно, обикновено всеки е загрижен за миналото си или се вглежда в бъдещето.

И така едва ли ще видим Ирина като режисьор на някоя позната пиеса. Не, че бяга от класиката, просто предпочита да режисира нещо различно, да изследва похватите му. „Бих участвала в постановка на някой колега, ако ме покани, но не бих се захванала сама с познато произведение. Виждам нещата малко по-широки, с най-голямото си уважение към класиката и всичко, което се прави в традиционния театър. Следвам усещиянията и сърцето си”, разказва Ирина и допълва, че обича риска, от който е нормално да се страхуваш. „Нито сме комерсиални, нито сме ъндърграунд. Намираме се по средата. Важното е да има удоволствие от нещата, които ни се случват в самия процес. – споделя режисьорката.

Оказва се, че това е изкъртваща работа. И въпреки че не е завършила режисура, повечето от проектите води именно Ирина. „Нямам никакви угризения на съвестта за това. Те са успешни и вярвам, че човек като има желание и намерения да случи нещо, ще открие хиляди варианти да се научи как да направи това, без да го школоват.” 

По действителен случай

Откакто е създаден „По действителен случай”, екипът му се пуска по течението. Избират да създадат творба на тема, която ги вълнува. „Хващаме нещо наболяло и правим представления. Ето, че около година вече работим над „Математика на сърцето” и непрекъснато го обновяваме. Самата тема е много сложна. Не е да хванеш пиеса или тема, върху която да работиш, а да измислиш от една идея, от едни напълно нови и революционни открития в биологията на тялото, цяло представление и то да е равностойно на това да вземеш готова пиеса, върху която да направиш спектакъл. Трябва да помислиш за структура, начин на работа, събиране на екип, търсене на пространство за репетиция и реализация.” Двамата с Оги излизат от традиционния театър. Често  в проектите им участват художници, музиканти... В последния, както и в „Ноктюрно” участва световния ни шампион по бийтбокс, музиканта Skiller, А местата, където играят не е задължително да са театрални зали. Може да ги видим в различни нетрадиционни простравства. А публиката възприема доста добре спектаклите им. Зрителят няма предварителни очаквания и е свободен. „Щом е решил да иде на спектакъл, който не е класически, значи има някакви търсения. Ние му предлагаме гледни точки. Това е нашата работа. Нещата, които правим са лични. Изхождаме от собствена драма, но отразяваме нещо, което се случва и при другите хора и то е действителност и отговаря на нас и на работата ни. http://pds-org.blogspot.bg  

В чужбина

Неведнъж Ирина и Оги Голеви са се изкушавали да си грабнат шапките и да заминат за чужбина, където алтернативното изкуство е особено ценено – не само от зрители, но и от държавните институции. У нас парите за съвременна култура не само, че са орязани, но и изобщо няма отделна графа за независими проекти. И „По действителен случай”, колкото и да е независимо като сдружение, зависи от държавни и общински институции. Скандално е, че Министерство на културата миналата година не обяви сесия, за независими проекти, а тази година също не дава знак за такава. „Това, че сме независими не значи, че нямаме нужда от пари. Не сме частен театър, но сме част от системата – произвеждаме култура и това трябва да има своята финансова обезпеченост.”

И все пак семейството решава, че най-добрият вариант за тях е да пътуват, но да се връщат у дома, защото вярват, че тук се раждат прекрасни идеи. „А как да достигнем до възможността да имаме повече пари – зависи и от артистите, които правим подобни проекти. Как да намерим начини да се обединяваме.  Трябва по-ясно да заяваме своята работа и исканията си и тогава нещата ще станат.  Нужни са много упоритост и протести.  

Формулата за живота

И след като е убедена, че за да бъде щастлив  човек, е нужно само да се вгледа в себе си и да „изчисли” емоциите си, Ирина Голева разкрива и своята формула за живота. А тя е: „Не спирам да се уча. Опитвам се да бягам от моделите, в които се пристрастявам. Често избирам жертвения модел. Имам такива състояния в живота, но сега изследвам как не да се откажа от тези състояния, а да ги приема, обработя и те да се трансформират в нещо положително”. Тази нейна „слабост” е включена и в „Математика на сърцето”, където директно актьорите говорят за проблемите, които срещат. „Много сме искрени в това представление и споделяме това, което ни вълнува и в живота. Всеки от нас разкрива нещо важно от неговия живот и се опитваме да го погледнем в нова светлина”.

Иначе и тя често се ядосва. Обикновено за пълни глупости. Особено, че не успява лесно да превключи към позитивна гледна точка. Но също така оценява, че е щастлива. Че има това семейство, което е основа за всичко в живота й. Там се крие подкрепа. „Малко артисти успяват да имат изобщо семейства, тъй като изкуството изисква огромно отдаване. „С Оги работата е чудесна, но е и нож с две остриета. Опитваме се да се допълваме и да се сработваме. Преживели сме различни състояния. Всяко от тях е било голям урок за нас. От 12 години сме заедно. Половината от този период и работим ръка за ръка. Много неща откриваме един за друг и това е безценно. Оги е много важен човек за мен. За това говорим и в представлението, за взаимовръзката между хората. За да дадеш нещо на другия до теб, трябва да осъзнаш много неща за себе си. Става въпрос за голямо отдаване. Това е процес".

Двамата имат и 4-годишна дъщеря, която често докато репетират в хола си, отваря вратата и ги пита: „Може ли и аз да правя упражнения („бужения“ – ги наричаше в началото)”.  „Почва се!” - Убедена е и Ирина и допълва, че явно и малката ще стане част от трупата в някое от следващите им спектакли.