Still to Come: A Feminist Pornscape - поглед към женската сексуалност

Женского тяло и женската сексуалност са теми, които макар и популярни в днешно време, все още предизвикват учудено повдигане на вежди. Основен акцент в тазгодишното издание на АСТ Фестивал за свободен театър е пърформънсът Still to Come: A Feminist Pornscape, заедно с параления към него уъркшоп, които изследват идеята за феминистка порнография, адаптирана към театралната сцена.  Рахаел Бара (Германия), Ида Даниел (България), Ана Дублйевич (Сърбия), Фрида Лаукс (Германия) и Зринка Ужбинец (Хърватия) ще извадят на повърхността концепциите за желание и удоволстие, с цел да създадат по-различни условия за възприятие на сексуалността. Зрителите могат да станат част от този процес на 22 октомври от 20.00 ч. в Център за култура и дебат "Червената къща". Пърформънсът е на английски език. Повече подробности за пърформънса, мотивите и вдъхновението зад това на пръв поглед необичайно проявление на изкуството, ни разказват самите създателки на пърформънса.

Идеята

Изследването започна от термина "феминистка порнография'', който на пръв поглед може да изглежда парадоксално. Порнографията обикновено е свързана с удоволствие от гледането, където "погледът" се поставя като 'мъжки поглед' и експлоатира онези, които биват гледани. Разгледахме какъв е терминът за феминистката порнография и какво налага той като идея. В рамките на това проучване разбрахме, че това, което може да направи порнографията феминистка, са нейните специфични работна среда и условия, и елемента на  удоволствие не само за гледащите. Това са условията, които прилагаме в нашата работа. Работа на нейерархично ниво, вземане на общи решения или невземане на решения, без да приемаме каквото и да било като даденост, като осигуряваме адекватно заплащане и се грижим взаимно една за друга емоционално и икономически. Този фокус върху средата и условията на работа ни дава възможност да създаваме заедно интимност на сцената, и да преведем филмовия жанр на феминистката порнография в сценично произведение. Организирахме пътуване с цел проучване до Pornfilmfestival в Берлин, прочетехме Феминистката Порно книга (The Feminist Porn Book), разнищихме практикуването на желание и удоволствие и си записахме как е изглеждало парното в нашите пред-порнографски фантазии.

Връзката между тялото и феминизма

За феминистката теория и практика тялото е тревожен аспект, който добива значение, базирано на социално конструирани очаквания. Разпределението на обществени позиции, което сме свикнали да приемаме за даденост, е резултат от непрекъснатото въвеждане на тези очаквания, които превръщат налагането на определен смисъл върху дадено тяло в нещо естествено, в даденост. В Still To Come тялото не е просто човешко физическо тяло, а тяло, потопено в пространството. Това е тяло сред другите тела, тялото на земята, дрехите, въжетата, хората, които работят с нас, и телата на хората, които ни гледат. Работим в рамките на едно измислено пространство на порно-пейзажи, което тръгва от областта на порнографията и взаимства методи и принципи от нея, за да създаде хореография. Експлицитността, която ни занимава се намира в елементите, чрез които създаваме хореография. Експлицитност намираме и в момента, в който нашата аудитория осъзнава начина, по който да гледа този пърформънс, но и не само него. Яснотата, с която се занимаваме, е поддържането на интимна среща, базирана на удоволствие и желанието да бъдем заедно в пространството на сцената, без да очакваме това да предизвика желание и обещание у зрителя.

За аудиторията

В рамките на уъркшопа бихме искали да поканим участниците съвместно да създадем едно безопасно пространство, в което да изградим етични взаимоотношения, които да ни позволят да 'желаем другояче’. Да желаеш по друг начин (to desire otherwise), термин, въведен от Роузи Брайдоти, може да бъде стратегия да се измъкнем от статуквото на изчерпаното настояще, да си представим взаимоотношението между бъдеще и настояще, които се основават на други, по-различни условия. Ние създадохме нашия материал чрез практикуване на удоволствие, желание, въображение и наслада, както и отхвърляне на това, което предпочитаме да не правим.

Независимият театър като ъндърграунд или по-скоро елитарен вид  изкуство

Широко разпространено е грешното разбиране, че “нишовостта” на този тип изкуство се крие в съдържанието, произведено в рамките на независимия театър, вместо причините да се търсят в политическите системи, които не осигуряват финансиране, което да направи това съдържание достъпно за широката аудитория и да позволи моменти на среща, които да носят както наслада, така и конфликти.

Автор: Радина Владимирова