Идва "Краят на властта"

Не е сигурно дали всичко, което препоръча Марк Зукърбърг си заслужава, но от книгата на Мойзес Наим наистина има какво да научим.

В „Краят на властта“ авторът осветлява детайлно битката между могъщите до скоро глобални властници и микросилите, които се зараждат в неподозирани мащаби. Неговите провокативни изследвания показват, че вече са се появили нови фактори, при това в световен мащаб, които свалят тирани и разбиват монополи, но и отварят неподозирани до вчера възможности.

Самият Мойзес Наим е журналист, експерт, анализатор и е класиран сред водещите мисловни лидери в световен мащаб.

В книгата си той твърди, че когато имаме комбинация между неефективно правителство и взискателна публика крайният резултат винаги е фатален. Дори когато властта е достатъчно прозрачна, твърди той, това прави избирателите по-информирани, но и по-критични, дори по-мнителни, което също подкопава общественото доверие към управляващите.

Ако по-рано инакомислещите са били изолирани, сега няма нищо по-лесно от това да намериш сподвижници. Защото обществата излизат отвъд географските си рамки. Това произвежда опасен вид отчуждение и неудовлетвореност, краен пример за което са голяма част от терористичните организации. Импулсът за противоинституционално поведение носи рискове, които водят до потъпкване на основни норми на човешко поведение. Същевременно налице са и нови, революционни подходи, от които управниците могат да черпят опит – филантропски и благотворителни инициативи на знаменитости и други неформални авторитети. Иновациите са вече факт. Това, което остава, твърди Наим, е да бъдат възприети и от политиците.

Това издание постави началото на читателския клуб „Година в книги”, създаден от Марк Зукърбърг. През януари 2015 г. той обяви инициативата си онлайн чрез личния фейсбук профил и оттогава до днес, на всеки две седмици, пуска препоръки за онези заглавия, които преценява, че трябва да бъдат прочетени от милионите му последователи. Идеята му щуква, докато умувал над ежегодните си новогодишни обещания. И Зукърбърг веднага се заема да популяризира само онези смислени книги, които „наблягат на опознаването и усвояването на новите култури, вярвания, истории и технологии”.