Пророчествата на Платонов

За Андрей Платонов ще ни пропимно ново издание, събрало негова проза. Творчеството на руския писател близо половин век бе забранено за  публикуване в СССР и в другите сателитни социалистически страни.  А у нас – след бума на „перестройката“ и опиянението от подарената ни  демокрация – Платонов и написаното от него бяха тотално забравени. Сега у нас излиза първият том от неговите избрани съчинения.

По талант, новаторство и уникален магнетизъм Андрей Платонов много често е сравняван с други  световни имена като Джойс и Булгаков. Те обаче имат по-щастлива участ – елитните им творби вече са познати на духовните хора на планетата,  те са многократно издавани и преиздавани. А в послеписа си  си към този том с разкази и повести Румен Леонидов го определя като „Кафка на социализма“.

Пророческата проза на Платонов  е забележителна не само с енигматична привлекателност, социална проницателност и приказна причудливост. Разказите и романите му са пропити с  християнско състрадание, тъга, човещина, изящна ирония, социална незлобливост, но и с неприкрита и дори съзнателно открита политическа позиция. Езикът му е изящен, словоредът близък до сказа на народните приказки, но сюжетите му  многопластови, убийствено въздействащи. Достатъчно е да прочетете само един разказ от превъзходната му проза, за да се влюбите за цял живот в начина му на писане.

Андрей Платонович Климентов е роден във Воронеж през 1899 г. Той израства в многодетно семейство и от малък животът му е тежък.  По-късно писателят споделя: „Животът веднага ме превърна от дете във възрастен човек, лишавайки ме от младост.“ Андрей учи в църковно училище, но е принуден да го напусне, за да започне да работи.

След време се записва във Воронежкото железопътно училище, но отново е принуден да изостави образованието си и  да стане помощник-машинист. От 1918 г. започва да пише стихотворения, разкази, очерци и статии, а в началото на 20-те години изкарва хляба си в областта на мелиорацията. Едва през 1926 г.  Андрей Платонович е назначен на работа в Москва. В столицата той приема литературния псевдоним Платонов и се отдава изцяло на литературна работа. Романът му „Чевенгур“ е забранен от съветската власт. Написаното от писателя е подложено на безмилостна критика от самия Сталин, творбите му са спрени и не виждат бял свят.

По време на Втората световна война Платонов е изпратен на фронта като военен кореспондент, но  се сражава наравно с войниците. От този период има публикувани няколко разказа с военна тематика. Но след края на войната, през 1946 г., той  отново е подложен на унищожителна идеологическа критика, а името му е зачеркнато от съветската литература. Умира в крайна бедност през 1951 г.

Съставители на изданието са Жела Георгиева и Румен Леонидов. Преводите са дело на Симеон Владимиров и Иванка Васева. Притегателния портрет на Платонов на корицата и  въздействащите илюстрации в книгата са работа на Петър Станимиров.