Другият Павич

У нас излиза поредният роман на сръбския писател Милорад Павич („Хазарски речник“, „Вътрешната страна на вятъра“).

Заглавието му е “Другото тяло” и в него, както винаги, авторът разчита на активното сътрудничество на читателя и оставя на него сам да си избере: дали да изживее този роман като любовна история, или като метафизически трилър за другото, второто тяло на Иисус Христос.

Някои критици го определят като славянски паралел на „Шифърът на Леонардо” на Дан Браун заради амбицията да предложи нов прочит на някои важни моменти от Библията.

Книгата е до голяма степен изненада за почитателите на творчеството на Павич заради своеобразния й завой към по-класическо повествование.

“Другото тяло” не е нито речник, нито кръстословица, нито клепсидра, нито гледане на карти Таро, нито делта, както предишните му книги, а просто роман.

Би могло да се каже дори автобиографичен роман.

И макар самият Павич да го определя като най-добрата си творба след „Хазарски речник”, като „другото тяло на „Хазарски речник” и въпреки оправдано високото му самочувствие на писател, в този роман той за пръв път говори и за писателските си страхове и комплекси, за крехкостта и уязвимостта на литературата в разюзданата бездуховност на нашето съвремие.

Милорад Павич е югославски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от 17-19 век и преподавател.

Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература.

През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984).