Явор Бахаров: Вниманието ме изтощава!

Явор Бахаров е от младото поколение български актьори, които напоследък гледаме навсякъде: Хари от „Стъклен дом“, Сташ от „Тилт“, Принц Флоризел в „Зимна приказка“ в Сфумато са само част от ролите, с които зрителите го свързват.

Брат на друга звезда от българските театър и кино – Захари Бахаров и гадже на една от най-сексапилните българки – Луиза Григорова – изглежда, късметът на начинаещия, съчетан с талант, при него определено проработва.

Покрай премиерата на "Тилт", в последните дни се занимава главно с даване на интервюта и не беше лесно да се доберем до него за поредното.

Ето какво си казахме...

Кастингът за „Тилт“ продължава години, после следват снимки, монтаж и едва сега – премиера. Какво си помисли, когато най-накрая го гледа?

Когато прочетох сценария, си помислих, че е хубава историята и че искам да участвам в нея. Развълнува ме монологът на Беки, когато казва на баща си: „Не се страхувай, няма да се нагълтам с хапчета като мама. Ще живея, за да видя как ти ще умреш“. Като гледах филма, си мислех за своите грешки – трудно е да се абстрахирам, като участвам. И общо взето съвсем субективно го следях.

Самокритичен си?

Да.

Гледаш ли „Стъклен дом“?

Да, гледам. Естествено, и него не го гледам като обикновен зрител. Любопитен съм да видя какво правя, какво правят всички, гледам технически неща.

Темата за прехода е доста изтъркана в новото българско кино. С какво е по-различен „Тилт“?

Според мен актьорите във филма не сме живели много в соца и това обстоятелство в „Тилт“ ни е било само бекграунд. Не сме му обръщали толкова внимание и сме си играли нещата така, както биха се случили по всяко време. За нас този филм е за любовта, приятелството, предателството, а не за прехода и политиката. Но, разбира се, аз го гледам през моята призма – зрителите може и да са на друго мнение.

Преди седмица беше първата ти премиера в Сфумато. Ти идваш от различен клас, различен тип работа с актьорите. Какво ти направи впечатление в работата по „Зимна приказка“? Ти не беше част от ателиетата в програма Шекспир и влезе направо в дълбокото...

Да, доста беше различно от всичко, което ми се е случвало до момента. И много интересно. Екипът беше от мои близки приятели, с които обаче никога не сме работили заедно на сцена. Маргарита Младенова е от онези мисионери, които носят театъра в мозъка на костите си. Щастие е да се работи с такъв човек. 

Ролята ти е на влюбен принц...

Да, изглежда лековата, но всъщност е трудна, защото текстът е пасторален, моят герой е романтичен, а тази линия е доста по-различна от основната на самия спектакъл. Трудно се удържа. Още повече когато става дума за пиеса на Шекспир. Понякога текстът пребива актьора. Аз се старая да сме равни.

Все любовници и романтици – не ти ли се играе друго?

Всичко ми се играе, ама за това ме канят.

Нещата ти се случват сякаш по сценарий – хубави постановки в сериозни театри, най-гледаният български телевизионен сериал, най-сексапилната българка до теб, сега главна роля във филм...

Така звучи добре, но изисква една огромна концентрация...

Ставаш сутрин в 6, пиеш кафе без захар, взимаш леден душ...

Ха-ха, не чак толкова, но е факт, че всички неща, струпани наведнъж, са трудни. Ако прибавиш и медийните изяви, става сериозно. Хората ме спират постоянно, случват се дивотии, понеже ме познават... Не мога дори да се сетя някаква по-специална, но вниманието е изтощително и като цяло. Особено ако не си в настроение...

Като например сега, хич не ти се дава интервю?

Ами да, нещо такова, ха-ха.

Тогава да ти задам любимия на всички в „Стъклен дом“ въпрос: кое е общото и различното между теб и твоя екранен герой?

Ами имаме общи черти... Ох, ти се шегуваш, а виж аз как механично тръгвам...

Нищо, кажи какво те вълнува извън професията?

Синоптичната прогноза следя с интерес.

Ски или сноуборд?

Ски. Също се вълнувам от въпроса кога ще свърши тази истерия, за да мога да се кача на планина, да се отделя от шума и да си почина.