3-4 – революция, лудост, чудо

Под знака на бунта и революцията мина третата вечер на основната сцена на EXIT тази година.

Програмата започна с Trance Balkan Desorganisation – банда, съчетаваща две поколения музиканти – стари блусари и пънкари, които правят музика заедно с млади MC-та и диджеи, създавайки звук, който съчетава революционни стилове от различни времена. 

Успешният микс ни подготви по максимално добър начин за предстоящите банди – едновременно новатори и класици, бунтари и звезди.

Първа на сцената се качи Пати Смит (Patti Smith) – кръстницата на съвременния пънк, поетеса, близка приятелка на куп легендарни артисти и писатели (включително – Алън Гинсбърг), една от личностите, които най-силно са повлияли на музиката, съчетавайки бийт поезия с тежки китарни рифове, непримирима борба за справедливост и човешки права и послания за мир.

Ярък и въздействащ като самата нея бе и концертът й на фестивала – още на първата песен тя изгони фотографите и ги наплю, след което изпълни сетлист от всичките си големи хитове, сред които бунтарската People Have the Power, баладичната Dancing Barefoot, както и най-големия си хит – Because the Night. Без да пуска китарата и да спира да танцува, тя постоянно говореше между песните си, посвети песен на Майкъл Джексън и изкрещя няколко пъти: „Вие сте бъдещето и бъдещето се случва сега“, преди да забие Rock N Roll Nigger.

След нея на сцената се качиха електроветераните от Дюселдорф Kraftwerk, които по стар обичай неподвижно стояха пред компютрите си на сцената, докато на екрана зад тях се прожектират различни послания и визии, костюмите им светят в различни цветове под звуците на хармонично електро и компютърно генерирани вокали.

Накрая по традиция на сцената останаха техните андроиди, които обаче явно са изобретени отдавна, защото изглеждаха доста по-млади от своите прототипи.

След тях на сцената избухна първият обявен хедлайнер на тазгодишния EXIT – Моби (Moby).

Музикантът изпълни сетлист от всичките си хитове през годините, както и няколко парчета от новия си албум.

Шоуто му беше бляскаво и впечатляващо, освен че пееше вокали наравно с певиците от групата си, той свири на няколко инструмента и каза доста интересни неща на 50-хилядната публика, която беше в еуфория от началото до края на концерта му.

Вечерта завърши с диджей сетовете на Grandmaster Flash (който закопа публиката  с микс от  абсолютни хитове) и Fabio & Grooverider с MC Jakes.

Последната вечер на фестивала пък ни представи може би най-очакваните гости от всички посетители на EXIT 2009.

Преди тях се развеселихме с абсолютните хахота Madness, които накараха публиката да танцува от началото до края на концерта им – смесица от рок, суинг, джаз, ска и поп.

Чичовците с костюми, тъмни очила и обезоръжаващо симпатичен брит акцент наистина се разцепиха от тичане, катерене, танци и пляскане по сцената, а накрая забиха и хитовете си Our House, It Must Be Love и House of Fun.

Madness изпяха и кавър на Out of Space. Парчето, което публиката на фестивала чу два дни по-рано в оригинал на концерта на дъб и реге иконата Max Romeo, беше хвърлена ръкавица на следващия хедлайнер.

Затова съвсем кратко, след като приключиха бурните овации, изпращащи Madness, на сцената прозвучаха първите удари на ритъма, който трябваше за последен път тази година да разтресе до основи Петроварадинската крепост.

Разбира се, говорим за Prodigy и разбира се, че концертът им беше размазващ.

Въпреки че само преди две години се срещнахме с бандата на същото място, преживяването беше не по-малко силно.

Бандата представи освен големите си хитове, и парчета от новия си албум, като Warriors Dance – смесица от нокаутиращи тежки дръм машини и носталгичен към ранния брутален рейв и класическите рокендрол ритми звук.

Както преди две години, така и този път Prodigy владееха публиката от първата до последната си песен – Кийт Флинт тичаше пощурял по сцената като обладан от демони, а Максим се движеше бавно и командваше публиката, гримиран с типичния си грим на вуду магьосник.

Последните им бисове (сред които – Smack My Bitch Up, Firestarter и Out of Space) окончателно смазаха феновете и след повече от час бясно пого, скачане, крещене с цяло гърло, куфеене и тежък звук, всичко приключи победоносно – десетият рожден ден на фестивала, привидно слабата, но всъщност – задоволителна програма на основната сцена, най-силният концерт на нея.

Остава да си пожелаем пак да се срещнем след 10 години.