Путин, Медведев или...? Май избор няма – Путин

Най-страстно обсъжданият въпрос в руската политика днес е: кой ще се кандидатира за президент на изборите, които ще се състоят на 4 март 2012 г.?

За мнозина европейци е трудно да разберат остротата и актуалността на този въпрос. За тях самите избори обикновено са много по-важни от предварителното обявяване на кандидатите. Още повече че до края на годината, когато официално ще започне предизборната кампания, има още време, пише Инго Мантойфел, ръководител за Източна Европа и главен редактор на руската редакция на „Дойче веле“. 

Политическата система на Русия обаче, както и много други неща в страната, имат своите особености.

Първо, благодарение на административното управление на избирателния процес кандидатът на властта почти със 100-процентова вероятност ще се окаже победителят в кампанията.

Второ, политическият календар в Русия е такъв, че три месеца преди президентските избори – в началото на декември 2011 г., ще се проведат парламентарни избори. Те представляват важен етап от избора на държавен глава.

Затова окончателното решение кой ще е новият президент ще бъде взето още до края на 2011 г.

А всичко, което ще се случи след това, в периода до самите избори, ще бъде просто режисиран спектакъл с участието на предварително известния победител.

Четири сценария

Огромно значение има кой ще се кандидатира за поста на държавния глава: действащият президент Дмитрий Медведев, неговият предшественик и настоящ премиер Владимир Путин, и двамата или пък някой трети, подкрепен от тандема кандидат от управляващия руски елит?

До момента и Медведев, и Путин говорят уклончиво на тази тема. Засега няма никакво официално решение.

От изявленията на Медведев се разбира, че той самият с удоволствие би останал на поста президент. Но вероятно все още чака съгласието на Путин, което пък премиерът все още не е готов да даде.

Нещо повече – през последните седмици Путин демонстрира засилена активност и е зает с подобряване на политическия си имидж.

Затова мнозина наблюдатели смятат, че Путин отново иска поеме президентския пост.

Този сценарий може да бъде подкрепен преди всичко от силовиците. Те вероятно смятат, че интересите им ще бъдат по-добре защитени, ако в Кремъл се върне бившият служител на КГБ Путин. Но този път за следващите шест години – до 2018 г.

На Медведев – юриста, направил кариера на държавна служба, залагат либерално настроеният и прозападно ориентиран бизнес и интелектуалците.
 
Мнозина от тях са близки и на Путин. Но те смятат по-младия Медведев с неговия политически курс към модернизация на Русия за по-добър вариант за страната.
 
Сценарият, при който Путин и Медведев ще си съперничат на президентските избори, е малко вероятен за момента. Най-малкото той беше публично изключен от самия Медведев.

Освен това едва ли е възможен сценарий, при който управляващата партия ще издигне някой трети, неизвестен досега кандидат.
 
Днес в Русия няма нито един друг политик, който видимо да изпъква на общия фон, което би било важен индикатор за подготовка на подобен сценарий.
 
Като вземем предвид засиления през последните месеци политически пиар на Путин и непроменената нерешителност на Медведев, който въпреки многото възможности така и не е обявил, че е решил да участва на изборите, мнозина очакват, че през май 2012 г. настоящият премиер отново, включително и формално, ще стане човекът номер едно в Русия.

Путин и парламентарните избори

Фактически Путин си остава такъв и като премиер. И то не само защото се възприема от населението като най-влиятелния политик в Русия. Много по-важни са широките лични връзки на Путин сред политическия и икономическия елит и заеманите от него постове на премиер и лидер на управляващата партия „Единна Русия“. С мнозинството си от две трети в парламента тя може да сложи прът в колелата на президент Медведев в който и да е момент.

Всичко това, взето заедно, означава, че в руската политика нищо не може да бъде направено против волята на Путин.

Точно това обаче е причината защо не е задължително настоящите пиар усилия на Путин да означават, че той непременно иска да се върне в Кремъл.

Създаването около Путин и „Единна Русия“ на широко обществено движение „Народен фронт“, обусловено от тактиката на парламентарната предизборна кампания, може също така да означава, че Путин иска да продължи да разполага със стабилно мнозинство от две трети в парламента.

Резултатите от последните местни избори хвърлят сянка на съмнение, че тази цел л може да бъде постигната лесно въпреки използването на прословутия административен ресурс.

Макар че през последните години ролята на руския парламент в политическия процес и то точно заради политиката на Путин беше много отслабена, значението на Държавната Дума в днешната система на властта не бива да се подценява.

Тандемокрацията, при която могъщият Путин е само премиер, а неговото протеже Медведев формално играе по-значимата роля на президент, може да функционира, само ако партията на Путин „Единна Русия“ има доминиращо положение в парламента.

Така наблюдаваната в последно време активност на Путин – а тя несъмнено може и да нарасне, трябва да се разглежда и като необходим инструмент за постигането на успех от „Единна Русия“ на парламентарните избори.

След евентуална победа на изборите на неговата партия и на „Народния фронт“ Путин като общопризнат лидер на нацията може отново спокойно да позволи Медведев да бъде преизбран на президентския пост през март 2012 г., удължавайки по този начин до 2018 г. измислената от него още през 2008 г. системата за конфигуриране на властта.

И при двата най-вероятни сценария – президент да стане или Путин, или Медведев, при който обаче Путин е премиер, Путин си остава най-влиятелният политик в Русия.

Така че, съдейки по всичко, избор няма.