Как миг на насилие разби едно семейство

Осемгодишният му син е мъртъв, жена му е с мозъчни увреждания, а 7-годишната му дъщеричка е изгубила единия си крак. Бил Ричард е баща, покрусен от мъка, чието семейство беше почти унищожено при бомбените атентати на маратона в Бостън.

Мартин Ричард, момченце на 8 годинки, се усмихва с детска радост, наблюдавайки заедно със семейството си финала на Бостънския маратон.

Секунди по-късно Мартин, момченцето, което обича да играе футбол и да кара колело, вече не е между живите. Животът му е отнет от миг на насилие, който разбива семейството му, а градът му потъва в печал.

Тенджера под налягане, пълна с експлозиви и метални парчета и пъхната в черен сак, се взривява на тротоара, на който Мартин тъкмо е застанал до майка си Денис, сестра си Джейн и брат си Хенри.

Експлозията отнема живота на Мартин, откъсва крака на сестричката му и нанася удар по главата на майка му, от който тя получава сериозни мозъчни увреждания.

Никой все още не е поел отговорност за терористичния акт, който уби трима и рани 176 души, а властите все още търсят мотива за ужасяващото деяние.

Г-н Ричард, 42-годишен мъж, говори за мъката си, докато оплаква загубата на сина си. „Благодарим на нашите роднини и приятели, тези, които познаваме, и тези, които никога не сме срещали, за техните мисли и молитви“, заявява мъжът.

Във вторник вечерта пред къщата на семейство Ричард гори свещ, а на пътя, водещ към дома им, е изписано с тебешир „Мир“. Същият надпис е внимателно изписан на цветен постер, направен от малкия Мартин в училище миналата година. „Хората да не се нараняват“, е изписало наивното малко момче най-отгоре на постера със ситен детски почерк.

„Той просто е най-милото, най-страхотното дете“, разказва през сълзи Холи Молтън, учителка в школото на малкия Мартин и допълва: „Винаги толкова жизнерадостен, толкова изпълнен с живот.“

Кристъл Кембъл на 29 години е втората жертва на ужаса в Бостън. Тя наблюдавала приятеля си, който участвал в състезанието.

Баща й Уилям описва Кристъл, която работела в консултантска фирма, като едно „чудесно момиче“, обичано от приятелите и семейството си и винаги „готова да подаде ръка на нуждаещ се“. „Дъщеря ми помагаше на всички, тя беше много обичана. В момента съм просто шокиран. Съкрушени сме“, успява да промълви баща й пред репортерите.

Третата жертва е китайскa студенткa от Бостънския университет, която наблюдавала състезанието с двама приятели. Единият от тях е ранен, а другият успял да се отърве без наранявания.

От ранените 17 са в критично състояние, някои от тях пострадали от шрапнели под формата на пирони и метални топчета. Според медиците бомбите са направени така, че да вземат възможно най-много жертви.

Информация за други жертви все още не е дадена.

Тази седмица учебните занятия в училището на Мартин са отменени. Там майка му е работела като библиотекарка и е четяла приказки на децата „с глас, който даваше живот на историите“.

Съседката Бети Делъри си спомня как е виждала през прозореца на къщата си малкия Мартин да се катери по дърветата или да играе бейзбол с баща си. „Имаше много чаровна усмивка“, разказва и Дарън Макнеър, чийто син Тайлър играел футбол заедно с Мартин. „Винаги ще си го спомням на игрището. Каква безсмислена, безсмислена трагедия!“

(Telegraph)