Кадафи готвел дъщеря си Айша за свой наследник

Бившият либийски лидер Муамар Кадафи е подготвял дъщеря си Айша за свой наследник на лидерския пост в държавата. Това е споделил самият Кадафи в разговор на четири очи с бившата първа дама на Франция Сесилия Саркози по време на нейната мисия до Триполи през юли 2007 г. за спасяването на петте осъдени на смърт български медицински сестри и палестински лекар.

В специално интервю за Дарик Сесилия Саркози разказа как по време на разговора с нея в комплекса Баб ал Азизия Кадафи е определил единствената си биологична дъщеря Айша като "най-интелигентната от децата ми".

Запитана каква роля е изиграла дъщерята на Кадафи за свободата на сестрите, Сесилия Саркози отговори: "Всъщност бях доста изненадана, защото насред разговора Кадафи изведнъж отсече: "Бих искал да се запознаете с дъщеря ми". Тогава не знаех много за семейството му, а той настоя задължително да се срещна с дъщеря му. Той ми каза: "Вие сте много смела и искам дъщеря ми да научи за мисията Ви. Тя е най-интелигентната сред децата ми и някой ден ще ме наследи. Затова искам да научи за куража лично от Вас, за Вашата сила".

Сесилия Саркози разказа за спасяването на петте български медицински сестри и палестинския лекар след продължилата си 45 часа мисия  в Триполи. Тя говори за напрегнати близо две денонощия, в които се е решавала съдбата на медиците ни в Либия - часове, в които Кристияна, Нася, Валентина, Валя, Снежана и Ашраф са били също толкова близо до свободата, колкото и до още дълги години в затвора "Джудейда".

На 24 юли 2007 г. Сесилия Саркози пристигна заедно с тях на софийското летище.

Сесилия Саркози е пътувала два пъти до Либия. Първия път е била там в средата на юли, като е прекарала двайсетина часа там. Кадафи изобщо не е бил настроен да се среща с нея, но в крайна сметка приема Сесилия Саркози в шатрата си.

„Попита ме защо съм дошла, аз му обясних, че не е редно да държи в затвора пет жени и един мъж по начина, по който го прави. Започна доста подробен разговор по темата. Почувствах, че намеренията ми са му много любопитни. Усърдно ми задаваше въпроси, които имаха за цел да вникнат в това какво всъщност правя там и защо толкова държа те да бъдат освободени. Аз пък продължавах да настоявам, че има неща в живота, които просто не бива да се правят, като в случая да държиш шестима души в затвор в продължение на толкова години и да ги осъдиш на смърт, без дори да имаш най-малкото доказателство. Казах му, че е в реда на нещата да извърши един хуманитарен акт, като ги пусне, което пък на свой ред би го отворило отново към света. Така оставихме нещата тогава. Тръгвайки си, почувствах, че като че ли нещо в него поддаде, че има макар и малък шанс той да се съгласи“, разказва бившата първа дама на Франция.

Десетина дни по-късно Сесилия Саркози отново заминава за Либия. Този път заедно с еврокомисаря по външните работи Бенита Фереро-Валднер. „Този път бях в Либия 45 часа и разговарях не само с Кадафи, но също така и с хора от правителството, както и с представители на сина му Сейф ал Ислам. Не се видях със самия Сейф, но хората, които той ми изпрати, имаха за цел да ме разубедят и дори, ако мога така да се изразя, да ме сплашат. Срещнах се и с премиера, с когото разговаряхме дълго. Със самия Кадафи успях да се срещна чак в края на престоя ми. Тогава той пожела да се видя и с дъщеря му Айша. И след 45 часа си тръгнах със сестрите... Това бяха неописуеми и изключително сложни 45 часа, накрая на които всички заедно тръгнахме за България, а аз буквално не бях мигнала нито секунда през цялото това време“, спомня си Сесилия Саркози.

Тя споделя още, че по време на първото си пътуване се е срещнала със сестрите в затвора. „Те бяха в изключително лошо състояние. Една от тях беше правила няколко опита да сложи край на живота си. Друга беше болна от рак и нямаше достъп до никакви лекарства, които да я облекчат. Само една от тях говореше английски и чрез нея можехме да разговаряме. Когато ги видях, те имаха празни погледи - като хора, които вече не вярват в нищо, които не могат да възприемат това, което им се говори. Трябваше да положа огромни усилия, само за да ги накарам да ми обърнат внимание, камо ли да чуят какво имам да им кажа. Опитах се да им обясня, че съм там, за да ги освободя. Но това беше изключително трудно, тъй като на тези жени не им беше останала никаква надежда за каквото и да било, те бяха съкрушени“, казва Сесилия Саркози.

Синът на Кадафи обаче Сейф ал-Ислам до самия край силно се е противопоставял на освобождаването на медиците, защото според сесилия Саркози той е знаел, „че са много силен коз. Затова и не искаше да бъдат пускани да си тръгнат“.

Тя не знае какво е получил режимът на Кадафи в замяна на свободата на медиците. „Нямам ни най-малката идея. Единственото нещо, което съм обсъждала, докато бях там, беше да се изпрати медицинско оборудване за Бенгази“, казва Сесилия Саркози.