След "Южен поток": Турция ще засили влиянието си в България

Отказът на Русия да строи "Южен поток" предизвика разногласия и в ЕС, и сред другите заинтересовани държави, пише "Московский комсомолец".

САЩ естествено са доволни - Европа ще започне да се отърсва от "зарибяването" с руски газ, американците пък ще могат да изнасят шистово гориво за Стария свят. Брюксел поиска пауза - там още не са изготвили общо решение. Конкретна позиция се очаква на 9 декември, когато е насрочена среща на участниците и партньорите на Русия в проекта "Южен поток", посочва вестникът.

"Засега всички са контузени от решението на Владимир Путин. Примерно Сърбия, България и Австрия. Те явно ще искат обезщетения, защото "Южен поток" би им давал не само необходимото гориво, но и доход от газовия транзит. От кого обаче да ги искат - от Русия, взела това решение под принуда, или от ЕС, забавял проекта вече няколко години", добавя "Московский комсомолец".

Във връзка с предстоящите днес консултации между председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и българския премиер Бойко Борисов "Вести" допуска, че България ще иска компенсации от Евросъюза.

България може би ще губи към 750 милиона долара годишно заради отказа от "Южен поток", цитира "Газета" бившия енергиен министър Румен Овчаров, говорил пред руската телевизия "Раша тудей". Той изразява опасения, че Русия може да пренасочи към новия газопровод, който планира да строи през Турция, всичките си газови доставки за региона. "Така България ще изгуби не само потенциалните 600 милиона долара, но и съвсем реалните 140-150 милиона долара годишно, получавани сега за транзит на газ", заявява българският политик.

"Не съм убеден, че България самостоятелно е заела тази позиция, обратното - тя е продиктувана от външен натиск. Единствена сред европейските страни, през които трябваше да мине "Южен поток", България не успя да защити националните си интереси и дори да ги заяви", изтъква Овчаров.

Според "Новие известия" "главната причина за спиране на проекта е именно отказът от строежа на газопровода, огласен от българските власти. При това държавното ръководство огласи отрицателното решение два пъти през текущата година", твърди изданието.

"Отказът на България предизвика у редица страни съмнения дали е надежден партньор", заявява то и цитира по РИА Новости сръбския експерт Стевица Деджански, според когото подобни неща са се случвали и преди. "Освен България, заради отказа на властите й щети може да понесат и други участници в проекта, включително чуждестранни компании, инвестирали вече средства, за да го финансират. По данни на сайта "Енергетика и промишленост в Русия", финансовите загуби на европейските партньори ще достигнат над 4,8 милиона евро", отбелязва "Новие известия".

"Цяла Европа ще тръгне да се моли на Турция. Разбира се, Турция ще използва тази възможност, за да засили своите геополитически и икономически позиции", прогнозира пред "Правда" руският специалист по балканистика Анна Филимонова. "Сега Русия няма да присъства в България. Затова пък сега там ще присъства Турция", заявява тя.

"Турция обаче води доста агресивна външна политика, пряко насочена към разширяване на влиянието й. И слабата, малка България, която сама се е свела до позицията на пълно нищожество на европейската политическа сцена, няма да има никакви инструменти срещу Турция. Тя остава изцяло беззащитна", коментира Филимонова.

Междувременно "страните от ЕС реагират нервно" и "Европа не се кани бързо да погребе проекта "Южен поток", пише "Независимая газета".

Вицепремиерът на Сърбия Зорана Михайлович според вестника е сигурна, че още този месец страните ще постигнат споразумение да се върнат към проекта. Скептично е настроен обаче бившият шеф на италианския енергиен концерн ЕНИ Паоло Скарони, подписал навремето договор за обща работа по "Южен поток" с руския "Газпром". Той хвърля част от вината за спиране на проекта върху Брюксел, който "почти две години" не дава разрешение за строежа. А шефът на австрийския нефтен концерн О Ем Ви Герхард Ройс нарича отказа на Русия от газопровода "досадно за Европа развитие на нещата".

Нищо не пречи в бъдеще Русия да поднови преговорите за "Южен поток" при далеч по-изгодни условия. Делът на руския газ в консумацията на Европа е близо 35 на сто и заместител за него няма, коментира руският бизнес аналитик Дмитрий Лукашов пред "Век".

"Южен поток" все още може да бъде реанимиран в първоначалния си вид, ако се промени позицията на ЕС, смята колегата му Дмитрий Баранов.

Решението на руското държавно ръководство е окончателно и обратен път няма, твърди обаче политологът Александър Шатилов, говорил за "Свободная преса".

"Колкото до България и Сърбия, бих препоръчал на държавните им ръководства да си изяснят с кого са. Кой им е партньор и приятел, а кой просто ги използва в свой интерес. Това важи най-вече за България, където е на власт проамериканско, доста антируски настроено ръководство. А и позицията на сръбското ръководство е доста мътна", допълва Шатилов.

"Нито Сърбия, нито България за няколко години така и не заеха принципна позиция в подкрепа на "Южен поток". Отде накъде ще се засягат и ще съжаляват за пропуснатите ползи и възможности? Сами са си виновни", заключава руският наблюдател.

(БТА)