Рейгън и Горбачов: това, което се случи в Рейкявик, не остана в Рейкявик

Преди 1986 г. градът Рейкявик беше най-известен с "Мача на века". Погледите на целия свят бяха насочени към столицата на Исландия по време на Световното първенство по шахмат през 1972 г. Американският шахови гений Боби Фишър детронира шампиона от СССР Борис Спаски, слагайки край на четвърт век съветско господство в шаха. Междувременно на световната шахматна дъска Студената война, с нейните зашеметяващи бюджети за отбрана и запаси от междуконтинентални балистични ракети, продължаваше.

Четиринадесет години по-късно Рейкявик се превърна в синоним на друг вид среща между САЩ и СССР, с далеч по-голям залог за човечеството. Историята за това как президентът Роналд Рейгън и генералният секретар Михаил Горбачов се озоваха там за двудневни срещи преди 40 октомври, и напредъкът, който постигнаха към общата цел за премахване на ядрените бомби, трябва да намери отзвук в нашата опасна епоха на ядрено напрежение и разточителна модернизация на въоръжението, пише за RS Мартин Ди Каро, независим журналист, базиран във Вашингтон, окръг Колумбия, и водещ на подкаста History As It Happens. Усилията им, колкото и непълни да са, ни напомнят, че един по-добър свят е възможен, ако лидерите са готови да поемат рискове, да се противопоставят на външнополитическите си елити и да кажат истината за лудостта на разработването на скъпи оръжия, които заплашват изчезването на човечеството.

Рейкявик не трябваше да бъде официална среща на върха.

Шпионски скандал почти я предотврати. В крайна сметка Рейгън и Горбачов не успяха да постигнат пробив. Въпреки това усилията им скоро дадоха плод. Но първо, защо изобщо беше избран далечният Рейкявик?

"На половината път между нас и тях, и никоя от великите сили няма да се обиди!", обясни Горбачов на своя главен съветник по външна политика Анатолий Черняев в края на лятото на 1986 г., според изтъкнатия хроникьор на съветската дипломатическа история Арчи Браун.

В писмената си покана Горбачов помоли Рейгън да дойде на „кратка среща на четири очи… може би само за един ден, за да проведем строго поверителна, лична и откровена дискусия“. Съветският премиер настояваше „всички други въпроси“ да бъдат оставени настрана. Другите въпроси наистина натоварваха отношенията отвъд контрола над въоръженията и нестабилното спазване от двете страни на съществуващите ядрени договори — не на последно място войните в Афганистан, Никарагуа и Ангола, както и непрестанната критика на Рейгън към състоянието на правата на човека в СССР. След това, в края на август, КГБ арестува в Москва един нещастен американски журналист на име Николас Данилоф – явен отмъстителен ход в отговор на ареста от ФБР на съветски служител в ООН, който беше заловен при опит да изкопчи тайни от американски военен поддоставчик. Държавният секретар Джордж Шулц ясно даде да се разбере на своя съветски колега, че няма да има среща, докато „Данилоф не се върне невредим в Съединените щати“, отбеляза Браун. Данилоф беше освободен и срещата на върха се състоя само 11 дни по-късно.

"И Рейгън, и Горбачов (в рязък контраст с много висши служители в администрациите им и във въоръжените сили на двете страни) бяха принципно за премахването на всички ядрени оръжия", разказва Браун пред Responsible Statecraft.

Искреното отвращение на Рейгън към ядрените оръжия противоречеше на репутацията му на войнолюбец. Критиците му можеха да карикатурират американския актьор, превърнал се в политик, но ранната твърда линия на Рейгън даде на Кремъл основателни причини да не му вярва, според историка на президентството Джефри Енгел.

Първият мандат на Рейгън "беше белязан от войнственост, безразсъдна реторика, военно натрупване, заплахи и обвинения", казва Енгел пред RS. "Вторият мандат беше стремеж към по-добри отношения между суперсилите… към края на първия мандат той осъзна колко опасна се оказваше собствената му реторика и, търсейки партньор за мир, просто трябваше да изчака, докато се появи такъв."

Горбачов се появи през 1985 г., а един от основните му приоритети във външната политика беше да намали смазващото бреме на военните разходи върху съветската икономика.

В следобеда на втория и последен ден в Рейкявик двамата лидери се опитаха да излязат от ограничените рамки на контрола върху въоръженията и да навлезнат в неизследваната, дори радикална територия на ликвидирането на въоръженията, както описва историкът Од Арне Вестад.

Рейгън отговори с още по-мащабна идея:

да се ликвидират всички балистични ракети в рамките на десет години. Горбачов отиде още по-далеч: да се премахнат всички ядрени оръжия, а не само ракетите. 

"В Рейкявик неочаквано се стигна до неочаквано амбициозно споразумение", се казва в обобщение на Държавния департамент, написано веднага след това и цитирано от Браун.

Срещата на върха обаче не беше провал, тъй като личните срещи заздравиха взаимоотношенията между лидерите и създадоха импулс за постигане на споразумение.

На 8 декември 1987 г. във Вашингтон Рейгън и Горбачов подписаха Договора за ядрените сили със среден обсег, въпреки вътрешната критика и в двете страни. Той премахна всички американски и съветски ядрени и конвенционални наземни балистични и крилати ракети с обсег от 500 до 5 500 километра.

"За първи път в историята терминът "контрол над въоръженията" беше заменен с „намаляване на въоръженията", обяви Рейгън. "Разбира се, това изискваше драстична промяна в мисленето и на общоприетото мнение му отне известно време да се приспособи. Реакцията, меко казано, беше смесена. За едни "нулевият вариант" беше невъзможна визия и нереалистичен. За други – просто пропаганден ход. Но с търпение, решителност и ангажираност ние превърнахме тази невъзможна визия в реалност."

Договорът за INF бележи началото на разцвета на съкращаването на въоръженията и разведряването, тъй като кошмарът от ядрена апокалипсис отстъпи място на визиите за планета без ядрени оръжия. С фактическото приключване на Студената война през юли 1991 г. последва договорът СТАРТ I, изискващ значителни съкращения на броя на разположените стратегически ядрени бойни глави. И през следващите 20 години глобалният консенсус за неразпространение доведе до сключването на още няколко пакта. Последният голям договор беше Нов СТАРТ, подписан от президента Барак Обама и руския президент Дмитрий Медведев през 2010 г. Някога обещаващата идея на Рейгън и Горбачов отдавна е мъртва. САЩ и Русия притежават над 10 000 бойни глави, или приблизително 87% от общия брой в света, и много повече от необходимото, за да унищожат Земята няколко пъти. Няма в сила двустранни договори, ограничаващи арсеналите на САЩ и Русия, а нови държави може би са на прага да се превърнат в ядрени сили.

"Сривът в контрола над въоръженията след 2010 г. отразява влошаването на отношенията между САЩ и Русия, причинено предимно от различията по въпроса за Украйна", казва пред RS историкът и директор на Института "Кенън" Майкъл Кимадж. Вашингтон и Москва не могат да си позволят да имат къса памет: "И САЩ, и Съветският съюз се обедняха, по различни начини, заради военните разходи по време на Студената война… Днес образът на великите сили като фундаментално неспособни да общуват помежду си е метафора… с безброй зловещи последствия."

Изправен пред бъдеще на ядрена анархия, светът би постъпил мъдро, ако отново се ангажира с осъществяването на визията на Горбачов, която той сподели при подписването на Договора за средноразстоятелните ракети (INF).