Терористичният акт, от който Австралия се опасяваше

Случилото се в Сидни беше терористичният акт, от който Австралия се боеше, но не успя да направи достатъчно, за да го изпревари, а още по-малко - да го предотврати, пише британският в. "Гардиън" след продължилата 17 часа заложническа криза в австралийския град, завършила с трима убити, включително похитителя.

Терористичният акт беше извършен, когато страната най-малко го очакваше, подготвяйки се за предстоящите коледни празници. За двете жертви и оцелелите, които ще помнят вечно преживения ужас, едва ли има значение, че Ман Харон Монис е саморадикализирал се терорист, действащ под знамето на изопачена, крайна форма на исляма, или, както отбеляза премиерът Тони Абът, по-скоро е бил психически лабилен тип, повлиян от култа на Ислямска държава към смъртта.

Абът заяви, че от тази трагедия трябва да се извлекат поуки. Да, поуки трябва да се извлекат, при това от всички, заключава вестникът.

Защо "шейхът на омразата" Ман Харон Монис е бил на свобода, пита в. "Дейли телеграф". Представителите на австралийското разузнаване ще трябва да отговорят на въпроса защо мъжът, самоопределил се като ислямист и взел 17 души за заложници в кафене в центъра на Сидни, не е бил смятан за заплаха за сигурността. Въпреки дългото му досие и публични изявления – той неколкократно е изразявал антизападните си виждания по австралийската телевизия - Монис бил смятан от разузнаването за безобиден ексцентрик, вместо за непосредствена заплаха, отбелязва всекидневникът.

Заложническата криза в Сидни отново събуди призрака на нападенията на "вълци единаци", които службите за сигурност изключително трудно могат да спрат, посочва в. "Индипендънт".

Може да се окаже, че похитителят е бил свързан с терористични организации, но всичко засега подсказва, че той се вписва в характеристиката на отделно лице, предприело въоръжени действия по политически или религиозни причини, понякога смесени с лични, действащ сам или с неголяма група помощници.

Макар броят на тези случаи да расте, това явление съвсем не е ново и не винаги извършителите са ислямистки екстремисти, отбелязва авторът на статията, припомняйки подобни актове във Великобритания, където неонацист през 1999 г. отне живота на трима и рани близо 130 души с бомби с пирони, в Северна Ирландия, където полицай застреля трима католици, както и атентатите на ултрадесни фанатици като Тимъти Маквей в Оклахома сити и Андерш Брайвик в Норвегия, които погубиха десетки хора.

Френският в. "Фигаро" обръща внимание на факта, че профилът на похитителя Монис се различава от този на повечето джихадисти. Иранският му произход и това, че е шиит, бяха донякъде изненадващи - салафитите от Ислямска държава смятат шиитите за еретици, които трябва да бъдат безмилостно изтребвани, отбелязва вестникът. Иракските шиити са основните жертви на групировката ИД, която от началото на годината ги избива с хиляди, а Иран е един от заклетите врагове на салафитите.

Техеран официално осъди вземането на заложници. Манис заявил в сайта си, че е станал сунит, но това било по-малко от седмица преди да нападне кафенето в Сидни, допълва "Фигаро".

В. "Монд" също задава въпроса защо познатият на австралийските полицейски служби Монис не е бил под надзор, как е било възможно той да бъде освободен под гаранция, след като е бил заподозрян в тежки престъпления като съучастничество в убийството на бившата си съпруга и още около 40 сексуални посегателства?

Мъжът, взел заложници в кафене в центъра на Сидни, е бил известен както на полицията, така и на водачите на мюсюлмански организации като дълбоко психически нестабилен човек с дълъг списък проблеми със закона, посочва в. "Ню Йорк таймс".

Вестникът припомня, че заложническата криза в Сидни се случва два месеца, след като въоръжен мъж уби войник и нахлу в канадския парламент, като и тогава действията на нападателя бяха продиктувани от смесица от лично недоволство и джихадистки фанатизъм.

"Ню Йорк таймс" също акцентира върху факта, че и в двата случая нападателите са имали криминално досие. Двете нападения повдигат въпроса способни ли са правителствата да следят радикализирани лица, които може да се окажат потенциални убийци и да предотвратят трагедии, допълва всекидневникът.
 

/БТА/