Калашниците в Париж обединиха света

Случилото се вчера в Париж не беше за вярване - и то в повече от един смисъл, пише британският в. "Гардиън". Каквито и религиозни или други възражения да е имало някога срещу публикуването на провокативните статии на седмичника "Шарли ебдо", те вече не са важни.

Известната формула гласи "Не съм съгласен с това, което казваш, но ще защитавам до смърт правото ти да го кажеш". Когато хората са убивани заради това, което са казали, има само една страна, на която да се застане.

Маскираните убийци насочиха своите "Калашници" срещу свободното слово навсякъде. Ако им се позволи да ни стреснат, разговорите ще станат спънати и свободата на мисълта ще бъде разклатена, подчертава изданието. Вярващите мюсюлмани, мирни или не, бяха обидени от публикациите на "Шарли ебдо", но ако съществува право на свободно слово, то включва по подразбиране правото да се обиждат други хора.

Френският седмичник беше нападал многократно християнското лицемерие и не виждаше принципна причина да се отнася по различен начин към мюсюлманите, отбелязва "Гардиън".

Все още много неща не са известни за убийците, но е ясно, че те са се вдъхновявали от изкривена версия на исляма. Не става дума за действията на побъркан самотник. Нападението с тежко оръжие срещу събралите се на седмичния редакционен съвет показва безжалостен опит за нанасяне на максимален брой жертви, както и наличието на организация с връзки. Всичко това сочи към джихадистки тероризъм, гласи заключението на "Гардиън".

Въпреки възмущението е особено важно да не се позволи на защитата на републиканските ценности да се изроди в ответна реакция срещу цялата мюсюлманска общност във Франция, най-голямата в Европа. Различните общества имат склонност да свръхреагират срещу тероризма по различен начин, но всички го правят, предупреждава "Гардиън". Всички, които са покъртени, трябва да отговорят, като използват правото си, което терористите искаха да подтиснат: свободното слово.

Убийствата във Франция са подобни на екзекуциите на хора за светотатство или ерес в Европа преди 400 години, заявява Джон Бингам, редактор по религиозните въпроси на в. "Телеграф". И до днес далеч повече хора се чувстват засегнати от религиозната сатира, отколко са склонни да го признаят. "Християните са имали повече време за приспособяване, така че основните положения на Просвещението не са толкова плашещи", цитира Бингам думите на Том Холанд, историк занимавал се с история на исляма. "Мюсюлманите, особено идващите в Европа, просто не са свикнали с традицията на Волтер".

Сатирата обаче трябва да бъде защитавана като "сила за свободата и срещу тиранията, лъжата и глупостта", цитира той изказването на Салман Рушди, автор на "Сатанински строфи", който е получил смъртна присъда в Иран. "Уважението към религията е станало кодова дума за страх от религията", смята още Бингам.

Датският вестник "Берлингске" е препечатал няколко челни страници на "Шарли ебдо" в днешното си издание. Сред тях са и карикатурите на пророка Мохамед и шериата, подчертава в. "Индипендънт". "Ако тези атентати са дело на ислямисти, тогава сатирата става още по-значима", цитира вестникът изказването на Тим Волф, главен редактор на германското сатирично списание "Титаник". "След подобни нападения трябва да има още сатира, и нашето издание ще направи това".

"Нашият отговор на убийствата ще определи каква ценност придаваме на свободното слово", пише британският вестник "Индипендънт", посочвайки, че минути след атентата в Париж британски вестник е решил да цензурира творбата на убитите карикатуристи "Животът на Мохамед". До голяма степен терористите вече са спечелили, предупреждава изданието. Практиката на художниците вече е да се самоцензурират, за да не оскърбяват религиозни фигури. "В един глобализиран свят, където идеите могат да се разпространяват от Париж до Фалуджа в реално време, вече не можем да защитаваме хората от идеи, които не харесват, дори да искахме. Не можем да избегнем обидите към чувствата на вярващите. Нашият начин на живот е обида. И няма начин да не обидите тези, които искат да създадат глобален халифат", заключава "Индипендънт".

Британският вестник "Файненшъл таймс" първоначално критикува седмичника "Шарли ебдо" в статия на главния си редактор за Европа Тони Барбър, който окачестви като "глупаво" и "безразсъдно" провокативното поведение на "Шарли ебдо" към мюсюлманите, съобщи Франс прес. Но в редакционната си статия вестникът изтъква, че журналистите трябва да могат да изказват мнението си, каквито и да са хората, които може да бъдат обидени.

"Шарли ебдо" е без съмнение издание, твърде различно от нашето, но смелостта на неговите журналисти - и правото им да публикуват - не могат да бъдат поставяни под съмнение. Свободните медии не служат за нищо, ако не се чувстват свободни да говорят", подчертава "Файненшъл таймс".

"Ние заставаме зад това списание, независимо какво мислим за съдържанието", заявява в. "Чикаго трибюн", цитирайки Ев Цукерман, президент на Френския клуб на Чикагския университет. "Терористите успешно обединиха хора, които иначе щяха да критикуват това списание", добавя вестникът, който отразява организираните в Чикаго бдения в памет на убитите.

Нападението срещу сатиричният седмичник беше извършено в опасен момент, подчертава в. "Ню Йорк таймс". То разтърси "континента, където вече кипят антиимигрантските настроения, подхранващи крайнодесните националистически партии като френския "Национален фронт".

"Това е опасен момент за европейските общества", цитира вестникът думите на Питър Нюман, директор на Международния център за изследване на радикализацията в Кралския колеж на Лондон. "С нарастването на радикализацията сред поддръжниците на джихадистките организации и бялата работническа класа, която се чувства все по-ощетена и отделна от елитите, развръзката приближава", добавя той.

"Те го направиха, за да шокират обществото, и в този смисъл успяха", отбелязва Оливие Роа, френски учен, изследващ исляма и радикализма. Антиимигрантските чувства се засилваха през последните години в Европа, подкрепяни отчасти от икономическите проблеми и високата безработица, както и от нарастването на имиграцията и по-слабите граници.

Седмичникът "Шарли ебдо" стана символ на агресивния френски секуларизъм, който вижда своя истински враг във възхода на консервативния ислям във Франция, страната с най-голямата мюсюлманска общност в Европа, подчертава в. "Ню Йорк таймс".

(БТА)