Миротворци или война - какво предстои на Украйна

Европейски лидери ще обсъдят тази неделя в Киев решението на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана (СНСО) да отправи молба към ООН и ЕС за миротворческа операция в страната, пише "Независимая газета".

Официален повод за визитата на "неформалния клуб в подкрепа на Украйна" ще бъдат траурни прояви във връзка с годишнината от масовия разстрел на Майдана, уточнява вестникът.

"Украинската власт направи абсолютно всичко възможно, за да предотврати голяма война. Молбата за изпращане на миротворци е най-последната стъпка. Ако европейците не се решат сега да дойдат в Украйна като миротворци, скоро войната ще дойде при тях", коментира обстановката киевският политолог Валентин Бадрак.

Самопровъзгласените републики подчертават, че на тяхна територия може да бъде изпратен само руски миротворчески контингент; за Киев обаче това е неприемливо, добавя изданието, цитирано от Би Би Си.

Внезапното желание на Киев да види "сини каски" в Донбас безспорно заслужава да бъде приветствано, поне защото означава автоматичен отказ от по-нататъшни бойни действия и варварски обстрели на мирни жители. Фактически обаче означава и друго - нарушение на договореностите от Минск, изтъква "Росийская газета".

В стратегически план от новото минско споразумение печелят най-вече Русия и сепаратистите в Донецк и Луганск. И тъй като в него изобщо не се говори за миротворци, сегашната инициатива на Киев изглежда като опит за предоговаряне, смята украинският експерт Михайло Погребински, цитиран от "Московский комсомолец".

"Идеята за миротворци би могла да е полезна, ако се разглеждаше в контекста на изпълнението на Минското споразумение, а не вместо него. Те няма да решат конфликта, затова пък ще контролират спирането на огъня, защото ОССЕ не се справя. Но процедурата за повикване на миротворци може да се проточи няколко месеца, нали трябва да се издейства съгласие и от двете страни", отбелязва наблюдателят. ЕС "обеща да помисли върху предложението на Киев", посочва "Утро".

"Комерсант" помества мнения на експерти, подкрепящи изпращането на миротворци в Украйна. Подобна мисия под егидата на ООН е "единственото средство да се приключи с войната в Донбас", казва руският аналитик Сергей Станкевич. Според него "пакетното споразумение Минск-2" за уреждане в Украйна от 12 февруари не включва миротворци на ООН само защото украинският президент Петро Порошенко тогава е бил категорично против. ЕС пък "няма готовност да проведе мироналагаща мисия без съгласието на Киев", допълва експертът.

Миротворци с мандат от ЕС ще са неприемливи за Русия, която не смята Евросъюза за безпристрастен играч, твърди руският наблюдател Андрей Кортунов. Освен това, за Русия може би ще е изгодно миротворческият контингент да бъде разположен в буферната зона, но не и на руско-украинската граница - Москва не желае тази "граница да стане непреодолима спънка за взаимодействието й" със сепаратистите в Източна Украйна, отбелязва коментаторът.

"Хитрият план на Киев" - така е озаглавил статията си на същата тема в "Известия" политологът Павел Святенков. Според него не е много вероятно да бъде създадена мисията, предложена от Киев, защото Русия има право на вето в Съвета за сигурност на ООН и няма изгледи миротворците да получат престижния статут на "сини каски". А без съгласието на ООН и на Русия европейците едва ли ще се решат да поемат патрулирането на руско-украинската граница.

Фактически украинските власти заявяват: "пратете войниците си по границата на Украйна с Русия, Киев няма да спори". За мнозина в Европа това е съблазнително, най-вече от историческа гледна точка. Ако френски или полски войници патрулират границата с Русия, това ще събуди спомени за великите държави на тези народи от миналото. Ако пък в миротворческата мисия участва Германия, това съвсем пък ще изглежда като исторически реванш, обяснява анализаторът.

"С други думи, киевската "миротворческа" инициатива цели изостряне на гражданския конфликт в Украйна. Киевските власти искат война. Но старшите другари са им я забранили. Киевските власти имат нужда от оръжия. Но Западът засега не се кани да им даде. Затова официален Киев се опитва "да забие клин" между европейците и Русия", заключава Святенков.

Московският експерт Сергей Михеев, говорил пред "Свободная преса", предлага две обяснения за инициативата на Киев. Първо, след поражението на украинските войски край Дебалцево Порошенко май се страхува, че ако минските споразумения се провалят, сепаратистите ще продължат настъплението си на север. Неуверен в собствените си сили, Киев би желал пътят им да бъде преграден от някакви войски на ЕС. Тогава според Киев сепаратистите, "а значи и Русия, не биха дръзнали да се движат напред", смята Михеев.

"Другият мотив: САЩ биха искали чрез изпращането на миротворци да въвлекат Евросъюза в директен военен конфликт. Тогава събитията в региона ще ескалират и ето ви я голямата война, към която американците тласкаха първо Русия, а сега Европа. Ще отбележа, че миротворците в Донбас са нещо теоретично възможно. Но не от ЕС, нито от САЩ. Впрочем вероятно и не от Русия. Хипотетичните миротворци трябва да са хора от абсолютно неутрални държави, несвързани с никоя от страните в конфликта", изтъква руският аналитик.
 
(БТА)