Историята – оръжие в битката на Русия със Запада

Историята се превръща в оръжие в битката на Русия със Запада за Украйна, като президентът Владимир Путин все повече се вглежда в миналото, за да събуди патриотизма и да събере подкрепа, пише Джейсън Буш от Ройтерс.

Пищни чествания миналия месец на годишнината от победата над нацистка Германия през Втората световна война, няколко изявления на Путин и нови учебници по история, всички те представляват по думите на някои независими историци преиначени или пренаписани версии на миналото.

Пактът между нацистка Германия и Съветския съюз, който раздели Полша през 1939 г. - и в съответствие с който Москва сложи ръка на голяма част от днешна Украйна, Беларус и балтийските републики - сега е разглеждан в положителна светлина. Ново оправдание бе изнамерено за оглавяваната от СССР инвазия в Чехословакия през 1968 г. и някои от най-ужасните престъпления на съветския диктатор Йосиф Сталин бяха омаловажени.

"Това е агресивна позиция в дебатите за историята", заявява Алексей Милер, професор по история в Европейския университет в Санкт Петербург, според когото всички страни изопачават миналото по време на конфликта. "Историята е жертва на сегашната криза в отношенията между Русия и Европа."

Той казва, че се водят "войни на памет" със Запада и бивши съветски съседи като балтийските републики и Украйна, където историята все повече бива тълкувана от различни начини, които отговарят на съответни политически възгледи.

Путин, който отрича обвиненията на Запада, че е изпратил войници и оръжия в подкрепа на проруските сепаратисти в Източна Украйна, показа нагледно, че разбира силата на историята.

Това може би не е изненадващо за човек, отраснал в Съветския съюз, където историята бе преразгледана, за да прослави комунизма, очерни Запада и осъди "враговете на народа".

"Когато показваме, че сме прави и нашите действия са от полза за обществото, държавата и хората, ще се появят милиони наши поддръжници", каза Путин на среща с историци през ноември.

Той също така прояви сериозен интерес към училищните учебници по история, които описват неговите собствени успехи в "осигуряването на социално единство и съгласие" у дома едновременно с "последователно защитаване на националните интереси" в чужбина.

Руските деца ще научат също от новите учебници как съветските и царистките предшественици на Путин многократно са защитавали Русия от западната агресия и машинации. Те приемат за факт, че пактът от 1939 г., разделил Полша, е бил оправдан отговор на западната политика, целяща да насърчи Адолф Хитлер да нападне Съветския съюз.

Путин защити пакта няколко пъти, включително по време на посещение на германския канцлер Ангела Меркел през май, когато той каза, че споразумението е било полезно "за защитата на националната сигурност на Съветския съюз".

Нови закони

Държавните медии са важно оръжие в руската информационна война с Украйна и Запада, който наложи икономически санкции на Русия, след като тя анексира Кримския полуостров от Украйна миналата година. Те също участват в битката за миналото.

Телевизия "Россия 1" излъчи на 23 май документален филм, който даде ново обяснение на инвазията през 1968 г. в Чехословакия, по онова време част от съветския блок, от страна на армиите на комунистическата Организация на Варшавския договор, които смазаха Пражката пролет, целяща да създаде "социализъм с човешко лице".

Позовавайки се на новооткрити документи, документалният филм каза, че военното нахлуване е било необходимо за защита на страната от подкрепен от НАТО държавен преврат, който е бил планиран под прикритието на Пражката пролет.

Представители на чешките и словашките власти заявиха, че програмата е изопачила фактите. Словашкото министерство на външните работи каза, че страната "отхвърля всички опити за пренаписване на историята".

По време на кризата в Украйна Москва представи картина на живеещи в бившата съветска република етнически руснаци или рускоговорящи, заплашени от фашисти.

Русия прие сега закон, който криминализира "реабилитирането на нацизма" и го наказва с до три години затвор.

Нормативният акт привлече внимание, когато следствието започна разследване срещу 16-годишно момче за постване на коментари в социална медия във възхвала на инвазията на нацистка Германия в Полша през 1939 г. Властите също така използваха закона, за да заведат наказателни дела срещу хора, поругали съветски паметници, включително в Украйна. За разлика от аналогични нормативни актове в други държави, Русия обявява също за престъпление "съзнателното разпространяване на фалшива информация за действията на Съветския съюз през Втората световна война".

Балтийските републики и Украйна също приеха закони за историята. Украйна забрани комунистическите символи и криминализира отричането на тоталитарната природа на съветската власт от 1917 г. до 1991 г. и поставянето под въпрос на легитимността на антисъветските националистически групи, които на моменти са сътрудничили с нацистите.

Горещ дебат

Критиците разглеждат руския закон като част от една засилваща се тенденция властите да задушават дискусията за историята и да прикриват негативни глави.

"Достъпът до архивите става все по-труден", казва Себастиан Щопер, историк от Хумболтовия университет в Берлин. "Сега е просто въпрос на политическо желание да не бъде хвърляна светлина върху престъпленията на руската държава през 20-и век."

Щопер, експерт по съветските партизани през Втората световна война, попаднал под ударите на предишен руски закон срещу "екстремизма", след като съд определил негови постове в интернет като екстремистки.

Той заяви, че публикациите му до голяма степен са се състояли от откъси от нацистки документи и са включвали някои негови коментари, с които, по думите му, се е опитвал да обясни начина на мислене на германските войници.

"Естествено, нищо не може да оправдае военните престъпления на нацистите", каза Щопер. Той подозира, че истинската причина, поради която неговото изследване е предизвикало безпокойство в Русия, е, че е оспорил предишни твърдения за ефективността на партизаните, от дълго време приети за факт в руските истории.

Милер заяви, че масовото схващане на Запад, че Путин е почитател на съветската система и Сталин, е неправилно.

Руските учебници имат раздели за чистките, глада, трудовите лагери и депортациите при Сталин, но обикновено мълчат повече за подобни съветски репресии срещу гражданите на други страни.

Някои от изявленията на Путин на историческа тематика в последно време са критични към бивши комунистически управници, когато той смята, че техните действия са навредили на международните интереси на Русия.

Миналата година той обвини съветската власт, че е отстъпила, по думите му, традиционни руски територии на Украйна през 20-те години на миналия век. И в косвена нападка към болшевишките революционери на Ленин руският президент каза, че победата в Първата световна война "е била открадната от онези, които се надяваха на поражение на собствената си родина".

"Путин очевидно е човек на великата сила. За него това е най-важният въпрос в дневния ред на Русия: да запази своя статут на велика сила. От тази перспектива той очевидно е критичен към болшевиките", каза Милер.

Той обаче добави, че в сегашния конфликт със Запада интересът на държавата да насърчава обществената дискусия и образование за сталинистките престъпления е изчезнал. "В момента е по-важен (въпросът) за Запада като врага, за актовете на агресия на Запада срещу Русия в различни исторически периоди."
 

/БТА/