Истинските лица на украинските олигарси

Бойните действия в Югоизточна Украйна се възобновиха с нова сила. Това означава, че ще продължат да загиват хора, а хуманитарната катастрофа - да се разраства.

Жителите на Донбас остават само с надеждата за помощ отвън. И при сравнителното затишие, и днес, когато над Донецк пак прехвърчат снаряди, такава помощ предоставят международни организации, доброволци и граждани с местно потекло, които не могат да останат равнодушни към събитията в родния си край, пише Сергей Коновалов във в. "Независимая газета".

Знаем, че още след първите изстрели в Донбас повечето украински бизнесмени се втурнаха да трупат бързи капитали от новата война. Главният печеливш от конфликта бе днепропетровският олигарх Игор Коломойски - той укрепна и материално, и в политически план. Неговата ПриватБанк бе сред първите, извлекли изгоди от икономическата блокада на региона, наложена от Киев - парите на предприятията и на физическите лица бяха "замразени" в банковите сметки (фактически експроприирани).

Друг пример е държавният петрол от тръбопровода в Донбас, източен от Коломойски в началото на войната и напомпан в собствените му хранилища. Така бил спасен от терористични атентати и от риск да го заграбят донецките "сепаратисти". Повече от година държавата всеки ден плащаше на олигарха по 2,5 милиона гривни за съхраняване на горивото.

Най-сетне, заради продължителния конфликт много донецки предприемачи и предприятия започнаха да се регистрират в близкия Днепропетровск - нещо добре дошло за Коломойски, де факто господар на областта. Естествено, той с всички сили подклажда изгодния за него конфликт в Донбас - с нарасналия доход олигархът отдавна издържа доброволчески батальони в зоната на бойните действия.

В атмосферата на конфликта не се чувства зле и друг едър предприемач, действащ в южните региони - Костянтин Жеваго, собственик на групировката "Финанси и кредит". Човек от "топ 10" на най-богатите украинци, той също успя да се нагуши от конфронтацията - компанията му КрАЗ получи тлъсти държавни поръчки за военна техника.

Войната носи пари и на Игор Еремеев (веригата от бензиностанции WOG, бизнес групата "Континиум") - напоследък негови фирми често печелят големи конкурси за доставки на горива за държавни структури.

Накрая, Дмитро Фирташ (Group DF, активи в медиите и в химическата промишленост) също гледа "да припечели нещичко" от мъката на хората в Донбас. Създал е Агенция за модернизация на Украйна, чрез която се кани да вкарва инвестиции от чужбина в икономиката на страната. Едва ли става дума за безкористен проект, като знаем мащабите: Фирташ иска да привлече осезаем дял от необходимите за реформи в Украйна 300 милиарда долара.

Единственият олигарх, който не се оцапа в този бизнес, граден върху кръв, бе предприемачът от Донецк Ринат Ахметов. Собственик на групата SystemCapitalManagement (SCM), той не изостави своите земляци, нещо повече - подкрепи хората в съсипания край с голяма част от собствения си капитал.

Щабът на Ахметов стана по същество единствената голяма хуманитарна сила в региона, отрязан от останалата част с мрежа от блокпостове и сложна пропускателна система. Негови доброволци евакуираха от зоната на бойните действия почти 40 хил. души (включително към 15 хил. деца), раздадоха над 2,7 милиона комплекта хранителни продукти, подпомогнаха общо 866 хил. жители на Донецка и Луганска област.

Властите в Киев системно блокират доставките на търговски стоки, съзнателно изостряйки хуманитарната ситуация в региона. В донецките и луганските магазини не достигат храни и те редовно посрещат хората с празни рафтове. Растат и цените. На този фон трудно бихме преувеличили ролята на хранителните доставки от Ахметов.

Безспорно властите в самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР) търсят изход, идват и хуманитарни помощи с конвои от руското министерство на извънредните ситуации. Усилията им обаче са недостатъчни - истински системно действа само щабът на Ахметов. Редица международни организации (ООН, ОССЕ, УНИЦЕФ, "Пийпъл ин нийд") наистина работят от цяла година в зоната на конфликта, но все нещо им пречи да развият пълноценна дейност - не познават местната специфика.

В момента помощите от Фонда на Ринат Ахметов - в натура и в пари - надхвърлят цялата хуманитарна помощ от украински, руски и международни организации взети заедно. И то въпреки дивата бюрокрация, създадена за няколко месеца от украинските власти - за да изпратиш помощи в Донецк, трябва да уведомиш 17 организации, да оформиш 12 документа и да извадиш по 3 пропуска за всяка кола. Това е всекидневие в щаба на Ахметов - единствената организация в Украйна, която редовно доставя хранителни продукти на старците и децата.

Благотворителната дейност на Ахметов го прави твърде популярен в Донбас - местните хора тачат едва ли не като светци и него, и доброволците му. Което явно дразни някои дейци в Киев, склонни да виждат в каквато и да било хуманитарна помощ за региона (включително памперси и детски храни) "подкрепа за сепаратистите". Към олигарха час по час се отправят съответните обвинения, заплашват го с наказателна отговорност за подпомагане на "терористи".

Още преди година Ахметов представи четири сценария за развитие на събитията в Донбас. Първият: нещата да си останат, както бяха преди Майдана и прогонването на Виктор Янукович. Днес това вече е невъзможно - твърде много кръв се проля и от двете страни.

Вторият вариант - Донбас да влезе в състава на Русия по кримския сценарий, също е нежизнеспособен, защото нито Москва, нито Киев не биха предприели такава стъпка.

Третият вариант, независими ДНР и ЛНР, е нереален: икономиките на непризнатите републики не могат да работят в изолация, предприятията ще спрат работа и регионът ще загине окончателно.

Последният, четвърти вариант предвижда засилена децентрализация, федерализация или автономия на двата региона в състава на Украйна, както и да я нарече човек. Засега той изглежда единствен изход от задънената улица - точно за това призоваваше Ринат Ахметов преди година, призовава и до днес.

Точно такива са духът и буквата на Минските споразумения, подписани от лидерите на Украйна, Русия, Германия и Франция.

Докато обаче сражения пак раздират Донбас, а политиците не могат да открият политическо решение, Ахметов, който не може да се меси в политическото уреждане, прави онова, което е по силите му - смекчава последиците от икономическата блокада. Нищо че заплахите от Киев сега се засилват с всеки изминал ден. Въпреки известната пословица, той доказва с примера си, че и сам воинът е воин - стига да е на своя земя и да не губи връзка нито с нея, нито с хората, които я населяват.
 

/БТА/