"Форин афеърс" за твърдия тон на София към Москва

От известно време българският президент Росен Плевнелиев говори неща, които мнозина лидери в Централна Европа и на Балканите не смеят и да помислят, пише Дариуш Калан в статия в сп. "Форин афеърс".

На 7 май в речта си на церемониите в Гданск за края на Втората световна война той нарече Владимир Путин империалист от 19-и век, който се опитва да създаде свои сфери на влияние в Европа. Само няколко месеца по-рано Плевнелиев заяви за "Франкфуртер алгемайне цайтунг" следното: "Всички ние искаме да видим като партньор страната, създала Чайковски, Толстой и Достоевски. Само че фактите показват, че днес си имаме работа с различна Русия - националистическа, агресивна държава, управлявана от президент, който вижда в Европа опонент, а не партньор."

Впоследствие той продължи с критиките и обвини също Москва, че се опитва да разедини Европейския съюз и да дестабилизира Балканите, допълва Дариуш Калан, който е председател на Централноевропейската програма към полския Институт за международни отношения и журналист на свободна практика.

Според автора антируската позиция на Плевнелиев е поразителна промяна в тона в страна, която дълго време беше смятана за троянски кон на Русия в ЕС. За разлика от Полша и балтийските страни, които смятат Русия за исторически окупатор, България дълги години гледаше на Москва като на добър приятел. В разцвета на съветската мощ България беше най-близкият съюзник на СССР и дори комунистическият вожд Тодор Живков предложи неколкократно тя да стане 16-а република.

След демократичните промени десноцентристкото българско  правителство, което управляваше към края на 90-те години, предприе крачка към разхлабване на връзките с Москва. Но повечето правителства, които последваха, отново приближиха страната към Русия.

За това има икономически причини - 100-процентната зависимост от руския газ, захранването на АЕЦ Козлодуй с руско ядрено гориво, контрола над единствената петролна рафинерия от руския Лукойл. Не на последно място България е основна ваканционна дестинация за руските туристи, отбелязва авторът.

На фона на всичко това за Плевнелиев би изглеждало като политическо самоубийство да се опълчи така силно на Русия и на агресията й в Крим. Но от самото начало той я нарича "една от най-големите заплахи за мира и стабилността в Европа след Втората световна война".

Въпреки твърдата реторика на Плевнелиев обаче действията на София по отношение на Украйна са меки, дори неутрални. В разгара на протестите на Майдана в Киев български политици следваха политика на пасивно наблюдение на събитията и само от време на време споменаваха, че са загрижени за българското малцинство, живеещо в югозападната Одеска област.

Причината за това, според Калан, е в слабите исторически, културни и социални връзки между България и Украйна - въпреки че и двете страни са с достъп до Черно море, те винаги са били доста отдалечени.

Друг фактор е слабата позиция на София в ЕС, смята авторът. Осем години след присъединяването си България изостава зад другите нови членове като Унгария, Словакия и Румъния и е на дъното на класациите за възприятието на корупцията на "Трансперънси интернешънъл" и в показателите за свобода на печата. При това положение не е учудващо, че София заема най-разпространената и умерена позиция в ЕС за Украйна, за да не се изолира още повече.

С други думи, заключава авторът, твърдият тон на София към Русия няма нищо общо със загриженост за стабилността в Украйна.

Плевнелиев не е единствен в България, който се разграничава от Москва, продължава Калан. Министърът на отбраната Николай Ненчев заплаши да увеличи бюджета за отбрана в отговор на руската агресия в Украйна и отказа да удължи договора за руските МиГ-29.

Външният министър Даниел Митов е изгряваща политическа звезда и войнствен глас срещу Москва до такава степен, че руският външен министър нарече политиката му "ревизионистка".

 "Но кабинетът се ръководи от Бойко Борисов, лидер на центристката и популистка консервативна партия ГЕРБ, който е изключително непредвидим играч", пише авторът. През първия си мандат той се стремеше към балансирана политика между Запада и Русия. Този път също изглежда, че играе подобна игра.

От друга страна, той лично призова Запада да действа по-решително срещу руската агресия в Украйна. Същевременно омекотява поведението на Ненчев и Митов, тъй като то засяга стабилността на кабинета му; най-малкият коалиционен партньор на ГЕРБ е малката лява партия АБВ, която е смятана за проруска.

Но със задълбочаването на кризата в Украйна е вероятно Борисов да заеме по-твърда линия. Той има собствени горчиви спомени от връзките с Русия. През март 2013 г. кабинетът му бе принуден да подаде оставка след масови протести срещу високите цени на електроенергията, корупцията, авторитаризма и икономическата стагнация.

Но елитът в ГЕРБ и привържениците на партията обвиниха за несполуките си Русия. Тогавашният финансов министър Дянков каза, че Газпром е свалил правителството, като е повишил цената на горивата.

В крайна сметка това, което София разбра, е че зависимостта и от Русия не е жизнен модел и че руската агресия в Украйна е директна заплаха. Това изглежда е позиция, споделяна не само от управляващия консервативен елит, но и от българите. Проучване на Алфа рисърч показа, че 70 процента предпочитат Брюксел пред Москва. Ако България наистина е Троянски кон в ЕС, не е много добър кон, заключава авторът.
 

/БТА/