Образованите бягат от Източна Украйна

Алеся Болот работела за фондация за съвременно изкуство, която била превърнала изоставена фабрика в средище на млади и надарени хора със смели идеи. Кипящата от енергия и космополитна 27-годишна жена би изглеждала на място в галерия в Ню Йорк.

Тя била в авангарда на арт сцената в източния украински град Донецк, когато проруските бунтовници завзели властта и преобърнали живота й. Местен телевизионен канал нарекъл креативните хора като нея врагове и Алеся решила, че е време да бяга, пише Наталия Василиева от Асошиейтед прес.

"Всичко, което правехме, бе в разрез с идеологията им - фактът, че работехме с чуждестранни творци, фактът, че се застъпвахме за многообразие на мненията", казва тя.

Болот дошла в столицата Киев преди година само с раница и не планирала да остане задълго. Но решила да остане, след като й казали, че е в списък с издирвани лица на самопровъзгласилата се Донецка народна република заради предполагаема подривна дейност. Година по-късно центърът за съвременно изкуство "Изолация" работи в доста по-малка галерия в Киев.

По данни на ООН над 2,2 милиона души са избягали от домовете си в Източна Украйна от началото на войната между правителствените сили и проруските сепаратисти през април 2014 г., някои в съседна Русия, а около 1,3 млн. - в украинските области под правителствен контрол.

Образованите хора от средната класа като Болот, чийто арт център бил превърнат в бунтовнически тренировъчен лагер и затвор, представляват голяма част от избралите районите под украински контрол, особено столицата. За изтока това е сериозно изтичане на мозъци. Толкова са много в Киев, казват разселените, че понякога имат чувството, че градът им се е преместил с тях.

По данни на ООН общо 94 000 души от Източна Украйна сега живеят в столицата и околностите й. Над 8000 души са се присъединили към групата във Facebook "Хора от Донецк в Киев", създадена от 36-годишния Владимир Воронов. Той е автор на логото на великолепното ново летище на Донецк, което бе превърнато в ужасяваща пустош от продължилите с месеци тежки боеве.

За хора, изоставили кариера, дом и роднини, поддържането на връзката с общността е жизненоважна за оцеляването им, смята Воронов. Наред с травмата от войната, обяснява той, хората от Изтока трябва да понасят и ужасяващата финансова действителност на рецесията. Правителството дава нищожната помощ от 400 гривни (20 долара) на месец.

"Поради нуждата от оцеляване много от хората тук са открили у себе си неподозирани способности", каза Воронов. "Това е калена общност, която няма какво да губи, няма къде да отиде, всичките й мостове са изгорени".

Приятелят на Воронов и негов бизнес партньор Андрей Будяк ръководи неформалната донецка общност в Киев. По думите му тя помага на новодошлите да се интегрират, предлагайки им правни съвети, както и възможност "просто да се срещнат и да поговорят, да прекарат хубаво, припомняйки си доброто старо време". Общността обменя съвети, организира пикници и предлага безплатно образование за децата.

Разселените копнеят да се върнат у дома, но се страхуват, че войната е променила до неузнаваемост родните им места. Някои се чувстват предадени от онези, които са останали там и ги смятат за поддръжници на сепаратистите. Болот е сигурна, че мнозина от хората, останали в Донецк, не споделят възгледите на отцепниците - но все пак смята, че помирението ще е трудно. "Не знам как може да се живее и работи с хора, които подкрепят ставащото там", каза тя.

За населението на Донецк, най-големия град в бунтовническата област, се смята, че е намаляло с една трета в сравнение с предвоенния брой от един милион души. Донецк - градът домакин на Европейското първенство по футбол през 2012 г., с лъскави витрини и ресторанти, пълни с хора - сега е зловещо празен, когато е час пик, сякаш е застинал в мързелива неделна сутрин.

Масовото изселване лиши областта от безброй специалисти. Виктория Соснина, гинеколожка от Донецк, която е избягала в Киев, казва, че приблизително половината лекари в някога престижната й клиника са заминали. Както и много от пациентите. Но Соснина се изказва и в защита на тези, които са останали у дома. По думите й професор в болницата в Донецк, където тя е работила, не е напуснал града, "защото болницата е негова рожба. Това не значи, че е предал някого. Той не може да изостави болницата, както не се изоставя рожба".

Украинското правителство не успя да организира пълна евакуация от районите под контрола на бунтовниците, но се гордее, че е "евакуирало" големите университети. То откри нови кампуси в контролираните от Киев зони и покани студентите и факултетите. Мнозина обаче не са се преместили. Според бунтовниците в Донецк на територията под контрола им има 17 действащи университета с 38 000 студенти, училищата също са отворени.

Донецкият национален университет буквално се разцепи на две, когато му бе наредено да се премести в град Виница и някои преподаватели и студенти решиха да не заминават. Преселилите се служители на университета направиха декларация миналата година, в която обвиниха "в участие в терористична дейност" тези, които са останали.

Повечето избягали от раздираните от войната райони все още имат приятели и роднини от другата страна на фронтовите линии и се разстройват от такива твърдения.

Константин Реуцки, правозащитник от контролирания от бунтовниците град Луганск, който сега живее в Киев, каза, че много от избягалите от тежките боеве през лятото на 2014 г. се връщат в родните си градове. Някои го правят заради враждебността, с която се сблъскват като бежанци, "дошли да ни вземат работата", а други - защото не са успели да започнат наново от нулата.

Според Реуцки повечето от тези хора напускат отново родните си места, "когато започнат да осъзнават липсата на възможности" в контролираната от бунтовниците зона - изоставен край, пълен с оръжие. Все пак много от разселените вярват в бъдещото възраждане на Изтока.

"Помирението е възможно", каза Соснина. "Но само когато боевете спрат и хората могат да си говорят свободно, без оръжие около тях и без отровната реторика от двете страни". Тя все още поддържа връзка с бившите си колеги в Донецк: "Когато разговаряме, се опитваме да не говорим за политика".
 

/БТА/