Ципрас губи влияние в кабинета и в партията си

Подкрепата към гръцкия премиер Алексис Ципрас в собствената му партия започва да се стопява. Депутати от СИРИЗА вече призовават за нов референдум относно плановете за строги икономии, а радикалното ляво крило на правителството вероятно ще откаже да гласува евентуален нов спасителен пакет.

Енергийният министър Панайотис Лафазанис публично критикува планираните от Ципрас мерки за строги икономии. „Ние не искаме трета програма“, заяви Лафазанис пред агенция Ройтерс. Министърът няма да се съгласи с нови реформи, които ограничават възможностите за растеж на страната. Лафазанис е част от радикалното ляво крило на управляващата партия СИРИЗА. Близо 30 от 149-те депутати принадлежат към него.

И депутатът Янис Михелогианакис се противопоставя ясно срещу нови мерки за икономии. Той, заедно с други народни представители, призовават Ципрас да организира нов референдум. „Ние трябва да конкретизираме въпроса – искат ли гърците нови мерки за строги икономии, или алтернативни решения“, поясни депутатът по време на свое телевизионно участие.

Припомняме, че най-късно до тази вечер гръцкият кабинет трябва да представи нови предложения за гласуване пред местния парламент.

Според Kathemerini Гърция планира пакет от мерки за реформи на стойност 12 млрд. евро в рамките на две години, като мерките в този пакет са по-сурови от предложенията, които гръцкото правитество днес ще представи на кредиторите в опита да постигне споразумение с тях. Според медията по-суровите мерки са станали наложителни след затварянето на банките и въведените ограничения върху движението на капиталите и особено след прекратяване на преговорите с кредиторите.

Вестникът твърди, че вместо първоначалната прогноза за растеж от 0,5 на сто за тази година, вече се правели оценки за рецесия от 3 на сто. Смята се, че ако ситуацията в банковия сектор не се нормализира, тази рецесия може и да е по-голяма.

Това налага необходимостта от повече мерки, за да бъде постигната целта за първичен бюджетен излишък тази година от 1 на сто от БВП, 2 на сто от БВП през 2016 г., 3 на сто от БВП през 2017 г. и 3,5 на сто от БВП през 2018 г.

От тази гледна точка се преценява, че мерките на стойност 8 млрд. евро, които Гърция е представила пред кредиторите за тази и следващата година, трябва да бъдат увеличени с около 2 милиарда евро на година, като по този начин общата стойност на тези мерки за двете години ще възлезе на 12 млрд. евро.

Още за гръцката криза четете в Investor.bg