Бягството на водещ наркобарон е тежък удар за властите в Мексико

Залавянето на наркобарона Хоакин Гусман бе върховното постижение на правителството на мексиканския президент Енрике Пеня Нието във войната му срещу наркокартелите - остров на успеха сред морето от неволи във вътрешнополитически план. Затова е толкова опустошителен ефектът от дръзкото бягство на "Ел Чапо" от строго охраняван затвор, пишат Алберто Арсе и Кристофър Шърман от Асошиейтед прес.

До снощи нямаше и следа от Гусман, повече от 24 часа след бягството му. Мащабната операция по издирването му включваше проверки по магистралите, повишени мерки за сигурност и затваряне на международно летище.

Преди да го заловят миналата година, той бе смятан за най-богатия и най-влиятелен наркотрафикант. В събота вечерта Гусман се е спуснал по шахта от помещението за къпане на килията си и изчезнал през сложен 1,5-километров тунел с вентилация, осветление и мотоциклет, който най-вероятно е бил използван за изнасяне на пръстта.

"Един-единствен случай ще заличи всичките похвали, които Мексико получи за усилията си в борбата с наркотиците", ако Гусман не бъде заловен отново, каза Майкъл С. Виджил, бивш шеф на отдела за международни операции на Федералното управление за контрол над наркотиците /ДЕА/.

Преди всичко бягството подкопава уверенията на Мексико, че може на своя територия да се справи с наркобароните и че няма нужда да ги екстрадира в САЩ. Чувството за национална гордост, която изглежда мотивираше правителството на Пеня Нието да преследва наркобарони като Гусман чрез собствената си съдебна система, сега се смени с чувство на неудобство.

Според доклад на Изследователската служба на американския Конгрес от май екстрадициите от Мексико в САЩ са достигнали пика си от 115 през 2012 г., последната година от мандата на предшественика на Пеня Нието - Фелипе Калдерон. През 2014 г. те са били 66.

Пътят за бягство изглежда е бил изграждан през последната година под носа на властите на затвора, от който се предполага, че не може да се избяга. Мащабите на случилото се породиха подозрения за корупция, които може да разочароват САЩ - основния съюзник на Мексико, налял над 1 милиард долара в съвместни усилия за борба с организираните престъпни картели. Голяма част от сумата бе за реформиране на системата на наказателното правораздаване.

САЩ така или иначе вече бяха недоволни от съдебното решение от август 2013 г. да бъде пуснат на свобода по процедурни причини наркобаронът Рафаел Каро Кинтеро, с което бе отменена присъдата му за отвличането, изтезаването и убийството през 1985 г. на агента на ДЕА Енрике "Кики" Камарена. Каро Кинтеро не е виждан оттогава на обществено място.

"Бягството на най-издирвания престъпник от най-строго охранявания затвор ще създаде конфликти и първият ще е със САЩ", каза вчера мексиканският експерт по сигурността Хорхе Чабат.

Бягството засегна Пеня Нието и във вътрешнополитически план. В предизборната си кампания заложи на едно-единствено голямо обещание - да намали насилието на наркокартелите. Претендираше, че е постигнал успехи в атаките срещу лидерите на наркобандите, каквито не е постигало никое правителство преди неговото - арестува или уби най-висшите ръководители на картелите "Сетас", "Белтран лейва" и "Рицарите тамплиери".

Това беше важен момент за правителството, което се мъчи да се справи с трудности и на други фронтове, включително безжизнената икономика и скандалите около изчезването на 43-ма студенти и покупката от президентската съпруга от правителствен подизпълнител на имение, станало популярно като "Белия дом".

"Това ще го засегне сериозно. Правителството и без това си има доста проблеми с имиджа заради скандалите около студентите и Белия дом, а сега и това. Създава им се репутация на правителство със сериозни проблеми с неефективността и корупцията", каза Чабат.

Също толкова болезнени са и спомените от самоуверената реакция на властите, след като арестуваха Гусман през февруари 2014 г. - около 13 години, след като босът на картела "Синалоа" успя да избяга от единствения друг строго охраняван мексикански затвор.

Пеня Нието заяви в телевизионно интервю, че ще бъде "непростимо", ако Гусман успее да избяга отново. Хесус Мурильо Карам - главният му прокурор по онова време, каза, че "не съществува" възможност Гусман пак да избяга.

Мануел Балбе, преподавател и директор на Школата за превенция на риска към испанския Автономен университет в Барселона, смята, че е важно американците да упражнят натиск за екстрадиции. "Международният натиск е начин да се противодейства на корумпираните държавни власти", посочи той.

Дръзкото и добре замислено бягство показва също, че е неефикасно просто да заловиш такава влиятелна фигура, без да обезвредиш финансовата му мрежа, добави Балбе.

"Като държиш под стража един наркобарон в страната, не засягаш финансовите му възможности", каза той. "Много е трудно за държавата да направи нещо срещу огромните подкупи, които тези мрежи могат да генерират".

"Споделяме безпокойството на мексиканското правителство от бягството на Хоакин Гусман", посочи в изявление американският главен прокурор и министър на правосъдието Лорета Линч. Тя добави, че "американското правителство е готово да работи с мексиканските си партньори, за да окаже всякаква помощ, която може да помогне за бързото му залавяне".

Но бившият ръководител на ДЕА Питър Бенсинджър очаква американските власти да са изразили недоволство пред мексиканските си колеги. "Той трябваше да бъде пратен в американски затвор", посочи той. "Мексиканските власти ще понесат огромни критики, както им се полага".

Раул Бенитес, експерт по сигурността в мексиканския Национален автономен университет, заяви, че второто бягство на Гусман е по-лошо за Пеня Нието дори от това, ако изобщо не го беше заловил.

"В контекста на нарковойната това е най-тежкият неуспех на президента", смята Бенитес.
 

/БТА/