Украинската криза стигна чак до Финландия

Военното командване на Финландия се готви да реагира при бъдещи кризи с повишена оперативност и планира да засили отбраната на източните граници на страната. Като причина се посочват събитията в Украйна и ролята на Русия в тях.

Вестник "Комерсант" установи, че за момента - противно на медийните съобщения - Финландия не се кани да прехвърли нови войски към границите с Русия: разработват само планове да повишат бойната готовност на силите - за спешни ситуации. Събеседници на вестника от руските държавни структури обаче съзряха в новината поредно доказателство за милитаризация на Финландия и заплашиха с контрамерки, пише екип на в. "Комерсант"

Финландия смята да разположи край границите с Русия подразделения за бързо реагиране, съобщи авторитетното американско издание "Дифенс нюз", като се позова на финландския министър на отбраната Юси Нинистьо. Информацията бе цитирана в много руски и чуждестранни медии. Нинистьо мотивира тази стъпка с необходимост да се повиши бойната готовност на войските заради събитията в Източна Украйна.

Същевременно командването на финландските въоръжени сили поясни, че става дума за реорганизация в съществуващи вече части и никой няма намерение специално да ги прехвърля на границата с Русия. "Няма да има никакви нови войски. Въпросът е да се повиши готовността на резервистите за оперативно разгръщане при нужда. Това е част от нашия реформен план за въоръжените сили", заявиха за "Комерсант" пресслужители на военното командване.

Те добавиха, че проблемът да се намали времето за реагиране при кризи е актуален за армиите на много страни. Доказва го по-специално създаването на сили за бързо реагиране на НАТО през 2014 г. и разширяването им - на срещата си през февруари в Брюксел министрите на отбраната от алианса решиха да удвоят състава на тези сили до 30 000 души.

Финландия не членува в НАТО; от началото на украинската криза обаче видимо засили сътрудничеството си с пакта. С по-бързо темпо тръгна и военната реформа в страната. Според Фьодор Лукянов, оглавяващ (б. пр.: обществения Съвет за външна и отбранителна политика), събитията в Украйна са събудили стари фобии у финландците.

"Във Финландия страхът от Русия е съставна част на световъзприятието. И заради Гражданската война, и заради зимната война от 1939 г. Военното командване най-вероятно всъщност не вярва, че Русия може да нападне, но предпочита да вземе мерки отсега - заяви за „Комерсант“ експертът. - Целите са две. Първо, да покажат на разтревожените избиратели: ние сме нащрек. Второ, да спрат още в ранна фаза всички приказки за нуждата от членство в НАТО. Държавното ръководство разбира колко е важна Русия за Финландия и традиционно се обявява против членството; хората обаче се нервират - то трябва някак да ги успокои."

При всяко положение Москва приема болезнено политическия курс на финландските власти. "Напоследък постоянно виждаме недружелюбни действия от финландска страна", заяви за "Комерсант" първият заместник-председател на комисията на Държавната дума по отбраната Сергей Жигарев, като напомни, че неотдавна председателят на Думата Сергей Наришкин не бе допуснат да влезе в страната. По думите му съобщенията за формираните части за бързо реагиране "не спомагат за повече добър тон в европейската сигурност".

"Откакто приключи Втората световна война, финландците разбираха що е то добросъседство. Те гарантираха сигурност и процъфтяване на страната си с това, че вместо да харчат пари за отбрана, гледаха икономиката. Това е една от причините за финландското икономическо чудо, благодарение на което бившата вилна провинция на Санкт Петербург се нареди сред най-процъфтяващите държави в днешния свят - заяви пред вестника ни Андрей Климов, заместник-председател на външнополитическата комисия в Съвета на Федерацията. - Сега обаче те пропиляха онова, което гарантираше процъфтяване на страната практически цели 60 години."

Климов посочи, че да подсилваш линията за отбрана от Русия е "все едно да се готвиш за отбрана от марсианците". "Средства на финландските данъкоплатци се хвърлят на вятъра за едното нищо", каза той. Руският сенатор обаче е убеден, че политиката на Финландия не бива да остане без отговор. Според него Москва трябва да обмисли по-специално забрана да се изнасят за финландците кръгли дървесни трупи и "на мнозина там ще им дойде умът в главата".

"Финландия трябва да се насочи към развитие на собствената си икономика, която през последните 25 години се сля много тясно с икономиката на Русия, а не да се захваща с агресивен популизъм", допълва Сергей Жигарев. Забраната за износ на кръгли трупи трябва според него "дълбоко да се обмисли според това как ще се отрази на руската икономика".

Според руските парламентаристи впрочем финландците бездруго сами вредят на своята икономика. "Мнозина у нас вече по-внимателно избират къде да почиват или да правят бизнес", обясни Андрей Климов. И допълни, че Латвия вече усети тази "внимателност" на свой гръб - политическата риторика на Рига също не прелива от дружелюбие към Москва.

Източник на "Комерсант" от руския Генщаб заяви, че ускорената мобилизация на финландски армейски части не крие някаква особена заплаха, тъй като местните пехотни бригади (най-малко десет на брой) не са пригодени за нападателни операции. А в изявленията на финландски военни и политици той вижда опит "да се печелят точки пред НАТО".
 

/БТА/