НАТО щади Турция в името на борбата срещу ИД

Съюзниците на Турция са напълно наясно, че тя играе двойна игра с едновременната офанзива срещу Ислямска държава и кюрдските бунтовници, но те нямат избор, освен да щадят ключов актьор в региона, смятат анализатори.

На извънредна среща в Брюксел, свикана по искане на Анкара, НАТО увери турския си партньор в "силната си солидарност" срещу джихадистите от Ислямска държава и бойците от Кюрдската работническа партия (ПКК). Но някои страни не скриха своите притеснения и опасения за стратегията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, пишат Дани Кемп и Филип Агре от Франс прес.

Изглежда, че той се възползва от двойната военна кампания срещу "тероризма", за да погребе мирния процес с ПКК, подхранвайки обвиненията, че приоритет на Анкара е борбата срещу историческия враг - кюрдите, а не борбата с Ислямска държава.

"Страните членки (на НАТО) знаят прекрасно, че приоритет за Турция е да атакува кюрдите и конкретно да попречи на създаването на съседен с нея кюрдски юридически субект в Северна Сирия", коментира Еге Сечкин, турски анализатор от консултантската фирма "Ай Ейч Ес Кънтри риск". "Ударите срещу Ислямска държава са по-скоро отстъпка пред САЩ", смята Сечкин.

Приоритетът е Ислямска държава

Няма никакво съмнение, че за съюзниците на Турция "абсолютният приоритет" е да се победи Ислямска държава, както припомни Берлин във вторник.

Кюрдските бойци, съюзници на международната коалиция, се бият на първа линия срещу джихадистите в Сирия.

"Важното за съюзниците е да не се пречи на операциите срещу Ислямска държава в Сирия", казва Майкъл Стивънс, директор на британския център за анализи "Роял юнайтид сървис институт".

Цената е известен цинизъм: "Ако не се пречи на тези операции (в Сирия), ПКК и Турция могат да уреждат конфликта помежду си", отбелязва Стивънс.

Консервативното ислямистко правителство в Анкара отдавна бе обвинявано, че е благосклонно към радикалните организации, борещи се срещу режима на Башар Асад. Анкара направи рязък завой след приписвания на Ислямска държава самоубийствен бомбен атентат в Суруч, в Южна Турция, на 20 юли, при който загинаха 32-ма души.

От близо седмица турската армия нанася въздушни удари срещу джихадистки обекти в Сирия. Анкара даде дългоочакваната зелена светлина и за използването на базата Инджирлик от американски самолети, бомбардиращи Ислямска държава в Сирия и в Ирак.

Накрая, САЩ и Турция се споразумяха да създадат "зона, прочистена от Ислямска държава и да подобрят сигурността и стабилността по границата между Турция и Сирия", според американски военен.

За Вашингтон "проблем номер едно е Ислямска държава, припомня Йън Лесър от американския институт "Германски фонд Маршал", признавайки, че "Турция играеше не съвсем прозрачна роля" в "обърканата игра" на сирийския конфликт.

Невъзможен е разрив с Анкара

Турция започна паралелно кампания на интензивни удари срещу мишени на ПКК в Северен Ирак и в Турция, с настояване бунтовниците да сложат оръжие, след убийството на турски полицаи.

Съюзниците на Анкара й признават "правото на самоотбрана", но наред с това някои се обявяват за "съразмерни ответни действия" към ПКК, за да се запази крехкият процес на помирение, започнал през 2012 г. с цел да сложи край на бунта, отнел живота на над 40 000 души от 1984 година.

Президентът Ердоган остана глух към този призив и определи като "невъзможно" продължаването на мирния процес, докато кюрдските бунтовници продължават нападенията срещу силите за сигурност.

Според някои анализатори Турция е сключила сделка, за да преследва собствените си цели.

"Ударите срещу Ислямска държава вероятно са цената, платена от Турция на американците, за да получи карт бланш да преследва кюрдите", смята професор Ихсан аш Шамари от Багдадския университет.

В крайна сметка НАТО няма никакъв друг избор, ако иска да запази Турция в Алианса, предвид експлозивната ситуация в Близкия изток, заплахите от юг и необходимостта от възпиране на Русия на изток.

Дори (Западът) да не е съгласен с нейната политика, Турция - единствената страна от Алианса с предимно мюсюлманско население - е един от последните му съюзници в региона, отбелязва турският анализатор Еге Сечкин.

"Рискът от скъсване на отношенията с Турция не може да бъде поет", добавя Майкъл Стивънс.
 

/БТА/