Защо Путин и приятелите му в Кремъл изглеждат нервни?

Тригодишният изборен цикъл в Русия започна с шум и трясък. Един от най-близките приятели на Владимир Путин в КГБ от дните му в Санкт Петербург и съосновател на ексклузивния дачен кооператив "Озеро" бе изхвърлен наскоро от "топлия" си пост на директор на руския държавен железопътен монопол.

Това още повече засили спекулациите, че Путин усеща, че трябва да внесе промени във вътрешния си кръг. На следващия ден Путин разигра поредната си фото сесия, негова запазена марка - как управлява батискаф край бреговете на Крим, пишат Андрей Колесников и Андрю С. Уайс* за Ройтерс.

Пропагандната машина на Кремъл продължава да работи на пълни обороти, възхвалявайки унищожаването на забранени (и, както се твърди, отровни) хранителни стоки, внесени контрабандно от Запад.

Това, че Путин прибягва до този театър, ясно показва, че се готви за преизбиране през 2018 г. Анексирането на Крим и засилването на руския патриотизъм изстреляха рейтинга му до равнища, на каквито никой западен лидер не може да се надява. Одобрението за руския президент на практика е възможно само да се понижи от такова ниво. Въпреки че Путин няма сериозни вътрешнополитически съперници, пътят му към преизбирането може да се окаже труден.

Най-важната му задача е как да управлява руския елит. Кремъл изпрати ясно послание, че има нужда от елита, който да му помогне да се справи с последиците от сегашната икономическа криза, макар че изглежда може да се справи с евентуалната заплаха от обществено недоволство от режима или с големи улични протести. Това обаче донякъде обяснява безконечния поток от агресивна антизападна риторика и инициативите, които са в съзвучие с настроенията на патриотично настроения електорат.

Големите улични протести в Москва през 2011 г. и 2012 г. показаха нагледно връзката между икономическия растеж и исканията за по-голямо участие в политическия живот от страна на основните кръгове, облагодетелствали се от тогавашния просперитет на Русия.

Сега, когато сривът на цените на петрола и западните санкции подкопават икономиката, настроенията в страната са съвсем различни. Креативната прослойка в големите градове като Москва е депресирана и все повече страни от политическия живот. Някои са се предали и просто напускат страната. Съчетанието от икономическа криза, масирана пропаганда, патриотична мобилизация и хибридна война в Украйна произведе конформизъм, пасивност и безчувственост.

Средностатистическите руснаци, които са политическата база на Путин, вероятно смятат, че отново живеят в обсадена средновековна крепост. Защо трябва да протестират срещу Путин, който според официалната риторика ги защитава от пъклените заговори на Запада, който иска да унищожи Русия?

Не вреди и това, че Путин отговаря и за раздаването на социалните помощи. Много по-добре е да чакаш подаяния, пари и храна от лидерите си и да държиш очите си на четири за чуждестранни агенти и "пета колона" в Русия.

Средностатистическият руснак вече е понесъл по-голямата част от последиците от западните санкции.

Много по-тежко е обаче положението за руските компании, които изведнъж бяха отрязани от международната финансова система. Но руският бизнес може да се обърне и към Кремъл за подаяния и субсидии от държавния бюджет. Лошото за повечето от тях е, че размерът на тази милостиня зависи до голяма степен от връзките им с антуража на Путин и с цената на една суровина – петрола.

Политическата реалност вече е друга. Високата инфлация и болезнените бюджетни съкращения влизат в противоречие с онова, което средностатистическият руснак вижда по телевизията. За момента зловещо шовинистичните телевизионни програми са ефективен заместител на висококачествените храни на умерени цени.

Политическият екип на Кремъл смята, че поне за известно време този нов социален договор - да го наречем "Крим и патриотизъм в замяна на свободата" - работи. Те разчитат, че той ще продължи да важи до края на президентския мандат на Путин през 2018 г.

Защо тогава Путин и управляващият елит изглеждат обезпокоени и несигурни? Те вероятно усещат, че са се хванали в капана на създадените от тях визии.

През първите две десетилетия на този век управляващият елит изпадна в самодоволство - благодарение на високите цени на петрола, стабилния икономически растеж и изключително лесната за манипулиране вътрешнополитическа система. Въпреки че елитът първоначално приветства агресията на Москва срещу Украйна, той знае, че войната струва скъпо на Русия и че всички варианти пред Кремъл за уреждане на кризата са неприятни за преглъщане от Путин и неговия кабинет на войната.

Така че днес елитът е в отстъпление, що се отнася до стратегическото мислене.
Каква ще е платформата за преизбиране на Путин през 2018 г.? Дали ще заложи на патриотизма, ксенофобията на Руската православна църква и митологизирането на сталинистката епоха? Това може и да не свърши работа.

Присъединяването на нови територии в Арктика - нещо, на което Кремъл очевидно се надява, имайки предвид заявката, която подаде наскоро в ООН - би било бледо копие на неотдавнашния триумф в Крим.

Тогава, какво друго? Съживяването на икономиката изглежда малко вероятно при липсата на високи цени на енергоносителите и другите суровини, както и на нови източници на растеж и без появата отново на външните фактори, които облагодетелстваха руската средна класа през по-голямата част от президентското управление на Путин. Инвестициите намаляха и това е първата постсъветска криза в Русия, при която потреблението се свива дори по-бързо от инвестициите.

Така че, макар рейтингът му да остава астрономически висок, Путин изглежда все по-уязвим. Западните санкции и краят на неговия сложен романс със Запада го оставиха изолиран на международната сцена.

Успешната кампания на Кремъл за изграждане на обсадена крепост превърна главния й архитект в неин затворник.

* Андрей Колесников е ръководител на програмата за руска вътрешна политика и политически институции в Московския център на Фондацията за международен мир "Карнеги". Андрю С. Уайс е вицепрезидент на фондацията за политическите изследвания. Изразените мнения са лично техни.

/БТА/