Сирийският гамбит на Путин

Владимир Путин, явно не особено притеснен от международните санкции заради Украйна, направи първият си голям ход по отношение на сирийската криза от много време насам.

Снабдяването на режима на Башар Асад с руски оръжия не е нещо ново, изтъква СиЕнЕн. Но в последните дни изглежда рутинни взаимоотношения по оста Москва-Дамаск се променят.

Според разузнавателни данни има внезапно активизиране на военните сили под командването на Асад, като снабдяване с повече оръжия от много по-висок клас. Разширяват се пристанища и летища и се издигат сглобяеми бараки, които могат да подслонят до 1000 души военен персонал.

Освен всичко друго се коментира, че Русия се готви да установи своя военновъздушна оперативна база в Латакия – един от бастионите на Асад.

Това развитие на събитията в Сирия като че ли свари неподготвено американското правителство, посочва СиЕнЕн. Вашингтон не знае как да отговори, защото не може да предугади намеренията на Путин.

А само преди 2 месеца Барак Обама похвали руския си колега за намесата му при постигането на международното ядрено споразумение с Иран и дори предположи, че Кремъл може да окаже подкрепа и за намиране на изход от сирийската криза.

Но по-скоро Русия преследва своите интереси, които до голяма степен са противоположни на американските.

За начало Москва развива много сериозен стратегически съюз с Иран. Оттам намесата в Сирия изглежда със съвсем ясна цел. Кремъл обаче е категоричен, че дейността в размирната държава е с цел подпомагане на Дамаск в битката с терористите от “Ислямска държава”.

Именно тази обосновка ползва Путин, като риториката му е в посока обща позиция на Русия и Съединените щати срещу екстремистката групировка. “Наистина искам да установим международна коалиция за борба с тероризма и екстремизма”, обяви руският президент наскоро.

Но в тази коалиция, макар и с общ враг, Москва и Вашингтон не са приятели. В крайна сметка руснаците има една главна цел и тя е засилване на позициите си в Сирия и задържане на режима на Асад на власт. Обама настоява за оттегляне на Асад, тъй като при негово управление “войната едва ли ще свърши”.

Според СиЕнЕн доказателството, че за Русия борбата с “Ислямска държава” не е топ приоритет идва от оръжията, с които снабдява сирийския режим – модерни антиракетни защитни установки. За всички е ясно, че към момента сепаратистите не разполагат с никакъв потенциал за въздушни атаки.

Защо тогава му е на Асад такава защита? Може би защото Турция е готова за удар при необходимост? Или може би заради вероятността за налагане на забранена зона за полети и възможни въздушни удари по стратегически цели от водена от американците коалиция?

Сирия е от изключително значение за Русия, защото там е единствената средиземноморска руска военна база. По всичко личи, че Кремъл иска да запази тази позиция и дори да разшири влиянието си в Близкия изток.

Ситуацията до голяма степен наподобява Студената война – единият световен доминант е срещу дадено управление в стратегическа зона, другият работи в негова подкрепа.

Путин държи картите си прикрити. Ще ограничи ли руската намеса до защита на базата в Средиземно море или ще окаже пълна подкрепа на Асад и “Хизбулла” за връщане на стария ред в Сирия?

Залогът е голям за Русия. Историята помни какво се случи при предната сериозна намеса на Москва в региона – неуспешната офанзива в Афганистан допринесе за разпадането на Съветския съюз.

Но каквото и да се случи е ясно, че Владимир Путин играе твърдо. Много твърдо. И Западът все още няма подходящ отговор.