Как и защо руснаци отиват доброволци в Сирия

В руските социални мрежи вече има много групи, които обсъждат военните сводки от Близкия изток. Една от главните теми на участниците е как да заминат да воюват.

На какъв принцип се подбират доброволците? Кои са тези хора и има ли сред тях много авантюристи? В какви боеве участват? Тези въпроси Лента.ru зададе на Вадим от Доброволец.org, който се занимава с подбора на военните, както на и доброволец, решил да замине от Източна Украйна в Близкия изток.

Вадим обяснява, че на ден сайтът получава 30-50 заявки, като от тях най-много една е реална. Долната възрастова граница е 23 години, но вероятно няма хора под 27 години. Горна възрастова граница не е поставена. „И на 55 години човек може добре да си върши работата. Особено ако е свързана с обслужване на високотехнологично оръжие“, казва Вадим.

Главният критерий при подбора е наличие на боен опит. Желание да заминат за Сирия декларират хора, които са воювали в Чечения или в Източна Украйна. Предимство имат хората с висше военно образование, знаещи чужди езици.

В момента подборът временно е преустановен, тъй като основният контингент е набран.

Руснаците се занимават предимно с работа с високотехнологично оръжие, а то в Сирия не е много.

На въпрос дали руснаци участват непосредствено в бойни действия в Сирия Вадим обяснява, че те участват в операции, изискващи висока точност. Основно обаче те работят с главата си, а с ръцете си могат да работят и местните, казва руснакът.

Вадим не може да посочи точен брой на руските доброволци в Сирия, но казва, че става дума за стотици.

Запитан дали руските доброволци служат в отделен батальон или стават част от сирийската армия, Вадим казва, че те не се подчиняват пряко на местните правителствени войски, но работят във взаимодействие с тях.

Във връзка с финансирането на пътуването до Сирия руснакът обяснява, че всичко става за сметка на различни благотворителни фондове. Той не може да каже дали доброволците получават заплата. Тъй като обявата е за набиране на доброволци на безвъзмездна основа, според Вадим може да се каже, че хората са движени от идеологически подбуди. По негова оценка авантюристите са не повече от 10%.

Вадим казва, че повечето от доброволците имат патриотични съображения. „От границите на Сирия до границите на Русия има някакви си 650 км. Не е толкова далеч. В съвременните условия това е половин ден път. А със самолет и още по-малко“, казва Вадим.

Запитан дали руските правоохранителни органи не препятстват дейността им, Вадим обяснява, че те не нарушават руските закони. „Статутът на доброволеца е специален, това не е наемничество. Доброволното участие във военни действия е регламентирано още в средата на миналия век от Женевските конвенции. Грубо казано: кой където иска, там воюва“, казва Вадим.

Той е категоричен, че бойците, ако пожелаят, могат да се завърнат в Русия. „Преди заминаването човекът получава максимум информация. От него нищо не се крие“, казва Вадим.

За своята сайт и за доброволческото движение Вадим казва, че те са проява на гражданското общество. „Сред нас има най-различни хора – и с военно минало, и технически специалисти, и медици. На Сирия се падат не повече от 5% от нашите проекти. Занимаваме се с нея едва от тази есен. А работим изобщо от 22 февруари 2014 г. Първите наши доброволци заминаха за Крим, там се занимаваха с организацията на отрядите за самоотбрана. След това участваха в щурма на Харковската администрация. А след това оказвахме помощ на въоръжените сили на Новорусия“, обяснява Вадим.

Лента.ru разговаря и с руския доброволец Олег Медведев, който разказва за себе си и защо е готов безплатно да воюва и за Новорусия, и за Асад.

Медведев казва, че е московчанин трето поколение. Но повече от година воюва в Донецк. На 50 години е, но е в добра физическа форма, спортува. Участвал е в няколко големи сражения, например в щурма на летището в Донецк, има награди.

Решил е да замине от Донецк за Сирия, защото в Украйна всичко е завършило, не е ясно дали военните действия продължават.

За живота си Медведев разказва, че след армията 20 години е бил частен детектив в Москва. Преди година е заминал за Крим, а оттам – в Донбас. Стигнал е сам до там. „Тук /В Донецк/ чувствам, че се занимавам с нещо истинско“, казва Медведев.

Мъжът обяснява, че не преследва материалното. В Донецк заплащането било малко, едва стигало за цигарите. „Не в парите е щастието“, казва Медведев.

Запитан дали не се страхува, мъжът казва, че само идиотите не се страхуват. „И досега помня първия обстрел в Донецк. Беше ужасно. Чувам тези звуци и до момента. Ако някой каже, не не го е страх, смело го заплюйте в лицето“, казва Медведев.