Корпорация "Тероризъм" – търговия със страх

Терористичните организации работят като голяма корпорация - тe правят инвестиции в машини, основни средства за производство, т.е. - в експлозиви, оръжия, в човешки капитал, има и оперативни разходи, за да извършват дейността си, влизат в отношения с други групи, коментира в интервю за БТА проф. д-р Димитър Димитров, ръководител на катедра "Национална и регионална сигурност" в УНСС.

По аналогия с икономическите субекти, които трябва да реализират "продукцията" си, и терористите избират целеви пазари с гарантирани резултати, допълни ученият.

В този смисъл според него България не е сред целевите пазари, но пък понякога те се насочват и към слабите звена, заради ниските "производствени разходи" за реализация на продукта терористичен атентат.

Делът на сивия и черния сектор на икономиките на държавите възлиза между 10 и над 30 процента за различните държави, отбеляза проф. Димитров.

В последните години терористите използват легални бизнеси, като част от приходите се отделят за финансиране на тяхната дейност. Такава е практиката на "Ал Кайда". Преките разходи, свързани с атентатите в Африка 2006 - 2007 г., бяха няколкостотин хиляди долара, в същото време годишният бюджет на "Ал Кайда" се оценяваше на стотина милиона долара, каза ученият и допълни, че, за да съществува този бюджет е необходимо да има непрекъсната икономическа дейност.

Размерът на търговията със страха

Размерът на търговията със страха се измерва в ръста на разходите за сигурност, както в публичния, така и в частния сектор, коментира проф. Димитров.

Практиката показва, че разходите не може да се увеличат непосредствено след даден атентат, но това неминуемо се случва при следващ бюджет.

В такива случаи, когато службите за сигурност и силовите ведомства поискат повече пари с аргумента терористична заплаха, всяко правителство е склонно да ги отдели, отбеляза проф. Димитров.

Бизнесът също започва да инвестира в средства за сигурност - например след 11 септември много инвестиции са направени в корабоплаването, в авиационната индустрия, информационните технологии.

Тероризмът като икономическа дейност

Тероризмът очевидно не е само икономическа дейност, зад него стоят политически, религиозни, социални, геополитически интереси, смята проф. Димитров и акцентира, че за успешното му противодействие се изискват съвместни, интегрирани, цялостни усилия за справянето с него.

По думите му обаче в някои случаи и това не работи, защото атентаторите са готови да умрат за идеята, а противодействието срещу това няма как да стане само с контрол върху финансовите потоци.

Борбата с тероризма и противодействието й е като част от теорията на игрите - едната страна удря, другата отвръща и това може да продължи много години в зависимост от стратегиите на страните, смята ученият. Най-важният фактор за прекъсване на спиралата на насилието е международното сътрудничество и то цялостно.

Другият елемент от борбата е свързан с политическите напрежения в отделните региони, като намаляването на конфликтността в подобни райони ще намали статистически броя на атентатите, отбеляза проф. Димитров.

Третият аспект, който е много дългосрочен, е свързан с образованието, културата и разбирането на другата страна и мотивацията й, преодоляването на дефицита на ценностната система.

Къде се намира България в потоците на икономиката на тероризма?

Като икономически субекти терористите искат да реализират своя продукт на определен пазар, за да получат политическа подкрепа например или да им се удовлетворят определени искания, показват наблюденията на учения.

Те не разполагат с безкрайни ресурси и затова си избират целевите пазари за атака, така че продуктът да се случи. Затова България не е толкова атрактивна, защото един атентат у нас може да предизвика дори и повече съчувствие, защото сме по-малка държава без някакви особени интереси, но не сме целеви пазар в икономическия смисъл на думата, коментира ученият.

От друга страна, понякога терористите избират по-слабото звено, където "производствените разходи" за реализация на "продукта" ще са по-малко, допълни той.

Известно е, че "Ислямска държава" получава своите приходи, за да финансира както дейността си, така и самата държава, от продажбата на петрол на по-евтини цени, контрабанда, търговия с оръжие, данъци в рамките на тази територия.

По думите на проф. Димитров има и един още по-голям кръг от този, който включва дейности, свързани с набиране на поддръжници, сайтове, пропагандна литератури и други по-меки форми за подкрепа на тероризма, които обаче също изискват финансиране. За тази цел се използват религиозни или землячески организации, благотворителност, дарения, рекети, каза той.