Дългът, който Европа не може да плати

В европейските столици се свикват спешни срещи на разузнавачи и генерали, но според коментар на в-к “Ню Йорк таймс” по-наложително е присъствието на счетоводители. За авторитетното издание Европа не може да си позволи икономическата криза, която е сграбчила континента.

След атаките от Париж Европейският съюз имаше три основни цели: да възстанови контрола по границите си, да наложи по-строги критерии за приемане на бежанци и да преструктурира силовите си органи за борба със “спящите” терористични клетки на собствена територия. Но от Лондон до Атина правителствата осъзнаха, че финансовият “батак” вече е погълнал ресурсите за постигане на тези цели.

Мерките за намаляване на държавните разходи удариха много сериозно по военните. Във Великобритания армията беше намалена до най-малобройните си размери от Наполеонските войни насам, гръцките военноморски сили и италианската брегова охрана също паднаха в жертва на съкращенията, органите на реда протестираха срещу бюджетни съкращения в България. Истината е, че само внушителна парична инжекция може да даде тласък в поетия път за справяне с тероризма и бежанската криза.

В тази връзка френски и германски министри поискаха създаване на фонд от поне 10 милиарда евро за подобряване на сигурността, засилване на граничния контрол и интеграция на бежанци. Но за постигане на траен ефект ще са нужни много повече.

Защото страните, които са на първа линия, не са в цветущо положение. И ако се наложи да разчитат на допълнителни средства от заеми, то колелото отново се върне в позицията, в която има непосредствен риск от фалит и сриване на еврото.

Франция, например, е с държавен дълг в размер на 96.5% от БВП. Бюджетният дефицит за тази година ще достигне 3.8% от БВП, което е в разрез с разпоредбите в еврозоната, позволяващи таван от 3 на сто. В същото време преди атаките срещу “Шарли Ебдо” и “Батаклан” бяха одобрени съкращенията на 34 хиляди служители на въоръжените сили.

Впоследствие тези съкращения бяха отменени, 600 милиона евро бяха пренасочени за борба с тероризма. “Сигурността е с предимство пред финансовата стабилност. Франция е във война”, заяви президентът Оланд.

В сходна, дори по-тежка ситуация са Испания, Португалия, Италия и Гърция, които са в сериозна финансова криза, но трябва да се справят с нестихващия бежански поток. Всички те настояват еврозоната да промени строгите си регулации, за да се даде малко “въздух” на силовите структури за овладяване на имигрантския наплив от Сирия и Африка, където “Ислямска държава” упражнява най-силно волята си. 

Великобритания тръгна на война срещу екстремистите, но тази кампания скоро няма да може да бъде финансирана, без да се наложи финансово преструктуриране.

Настоящата криза е огромно предизвикателство дори и за най-щедрите европейски държави. Швеция планира пренасочване на цели 60% от бюджета си за хуманитарни помощи за справяне с очакваното пристигане на 190 хиляди бежанци до края на тази година. Съседните Финландия и Дания предприеха сходни мерки.

Най-голямата икономика на континента също ще има затруднения с плащането на сметката. Германските власти определиха квота от 12 500 евро на година за всеки бежанец. Очакванията са за над 1,5 милиона бежанци на територията на Германия до края на годината. Простите сметки показват извънреден разход от близо 20 милиарда евро. Такава сума може да разклати дори германския бюджет.

Цифрите говорят достатъчно, а самият факт, че сирийската криза и борбата с “Ислямска държава” са далеч от своя край, прави перспективите особено мрачни.

Според “Ню Йорк таймс” пред Европейския съюз ще остане само едно спасително решение – налагане на нов данък. По този начин американското правителство успява да покрие разходите по времето на Втората световна война. През 1942-ра година всяко американско семейство с прилични доходи е заплащало по 5% данък “Победа”. Хората с доходи над 200 хиляди долара са заплащали невероятните 88 на сто.

В Европа само възстановяването на стопирания план за данък върху финансовите транзакции  може да донесе до над 60 милиарда евро годишно – пари, които могат да се разпределят между крайнонуждаещите се от подкрепа гранични за съюза държави. Пари, които могат да дадат сериозна опора в процеса по интеграция на бежанците.

Подобен фонд, администриран от Брюксел, изглежда солидна алтернатива в търсенето на решение за кризата. Всъщност за двете кризи – финансовата и по отношение на сигурността. Едната не може да бъде пренебрегната за сметка на другата.

И подходът на Франклин Д. Рузвелт може да се окаже най-правилният повече от 70 години по-късно.