Краят на една епоха – залезът на Ангела Меркел

Следващите няколко седмици най-вероятно ще определят бъдещето на подхода на Германия към бежанската криза, а може би и бъдещето на страната.

Предстоят две важни събития: срещата на върха на Европейския съюз на 18 и 19 февруари, която предлага последен шанс за канцлера Ангела Меркел да спечели останалата част от Европа за своята политика на отворени врати към бежанците, и изборите в три германски федерални провинции на 13 март, които ще бъдат и негласен референдум за политическия курс на Меркел.

Бъдещите поколения може би ще помнят последните месеци като последните дни от епохата на сближаване. На континентално равнище "сближаване" обозначава следвоенното политическо развитие към "все по-тесен съюз" сред европейските страни, по думите на германския историк Андреас Виршинг. Доскоро сближаването изглеждаше почти като природен закон, неизбежност, която може да бъде забавена, но е и предотвратена.

През последното десетилетие - ерата на Меркел - понятието "сближаване" се използваше за развитието на събитията в самата Германия. Културните и икономическите разлики между Източна и Западна Германия, макар и все още съществени, изглежда намаляваха. Обществото като че ли ставаше по-толерантно, например към хомосексуалистите или работещите майки. Децата и внуците на турските имигранти започнаха да заемат важни постове, вплитайки се в ядрото на обществото.

Широката коалиция между социалдемократите и християндемократите сякаш разми остатъците от ляво и дясно. Като жена, източногерманка и умерена във всяко отношение личност, г-жа Меркел изведнъж се превърна в резултата от това развитие и водещата фигура в него.

Така беше тогава, но тези дни отминаха

Сега действат мощни центробежни сили. Германската партийна система се пренарежда. Онези, които се възприемат като губещи в тази епоха на все по-голямо многообразие - източногерманците, възрастните бели мъже - изразяват гнева си в интернет и в допитванията, гласувайки за крайнодясната партия "Алтернатива за Германия", която обещава да се бори срещу "политическата коректност" и да затвори границите.

С прогнози да спечели 7 до 15 процента от гласовете на предстоящите избори в провинциите, "Алтернатива за Германия" отнема избиратели влиятелната някога Социалдемократическа партия, подкрепата за която според допитванията е спаднала до 13,5 процента в провинция Баден-Вюртемберг, и изпреварва в допитванията "Зелените". В Германия, където правителствата обикновено се съставят от коалиции между водещите партии, наличието на крайна десница сред тях най-малкото нарушава обичайния порядък.

Не става дума само за политика. На улицата и дори в семействата има гняв и тревога. Насилието срещу центровете за кандидати за убежище расте. Дебатите в интернет са врящ казан от объркани и предубедени предположения, в които гражданите обвиняват правителството и германските медии, че ги лъжат в очите и се обръщат за информация към руските държавни медии.

Най-очевидният признак за разпадане е може би самата Ангела Меркел. В продължение на години високият й рейтинг я правеше неуязвима. Сега 81 процента от германците внезапно се оказаха несъгласни с подхода на правителството за справяне с миграционната криза, а допитване показа миналата седмица, че одобрението лично за канцлера е спаднало с 12 процентни пункта на 46 процента. Меркел, която преди бе ядрото на центризма, също е изтласкана в периферията.

Повествованието за сближаването е телеологично. "Все по тесният" съюз не е просто термин от договор или трезво описание на нещо, на което бяхме свидетели в последните десетилетия. Смятахме, че това е най-естественото нещо, което може да се случи, което се предполагаше да направи Европа.

Същото се отнася за все по-сплотеното германско общество. Като представител на градските жители с ляв уклон идеята, че можем да се плъзнем към етап на разпад - да не кажа регрес - е особено болезнена, тъй като показва, че сме вярвали сляпо в една лъжа - лъжата, че историята е еднопосочен път, който води единствено към свободно, либерално и мултикултурно общество. Безпокойството, причинено от наплива на мигранти, показва, че много германци вече не споделят това разбиране, ако някога са го правили.

Може би самата Ангела Меркел е попаднала в същия капан. Чистосърдечният й прием с отворени обятия на бежанците миналото лято и твърдението й, че радушното им посрещане е общо европейско усилие, изглежда се основава на убедеността, че всяко развитие е стъпка напред.

Трудно е да се каже какво ще се случи оттук нататък. Меркел вероятно няма да промени кардинално вижданията си, не този път, но с типичната си предпазливост, тя вече започна да излиза от образа на "Мама Меркел". На регионално партийно събрание на 30 януари тя се обърна директно към бежанците: "Когато в Сирия отново настъпи мир, когато "Ислямска държава" бъде победена в Ирак, очакваме от вас да се върнете в родината си".

Междувременно един от най-близките съюзници на Меркел и водещ кандидат на изборите през март, Юлия Кльокнер, направи предложение за бежанците, което по същество ще ограничи броя на хората, допускани в страната - нещо, което самата Меркел отказа да направи. Мнозина смятат плана на Кльокнер за сондиране на обществената реакция от страна на Меркел. Предвид дълбочината на трусовете, които люлеят Германия, дори квоти едва ли ще решат нещата.

Професор Виршинг твърди, че кризите са прекратили сближаването, но в основата си са очертали и нови линии на сътрудничество, довело в крайна сметка до по-голямо сплотяване на континента. Може би в дългосрочен план това може да се каже и за Германия, но аз поне не очаквам това да стане скоро.

/БТА/