Може ли малкото примирие в Олешки да отвори пътя към края на войната?

Хуманитарното прекратяване на огъня в Олешки, Украйна, постигнато с посредничеството на първата дама Мелания Тръмп и папа Лъв XIV и съвместно приложено от Украйна и Русия, е безпрецедентно от началото на тази война през 2022 г. Неговият успех и духът, ориентиран към хората, също са в ярък контраст с многократните опити на администрацията на Тръмп да прекрати войната, които всички завършиха с неуспешен провал. Прагматично, макар и периодично, взаимодействие между Русия и Украйна е имало практически от руската инвазия през 2022 г. насам, по въпроси като размяната на военнопленници и телата на загиналите или Инициативата за зърно в Черно море. Но до 27 октомври 2026 г. никакво хуманитарно прекратяване на огъня по фронтовата линия не е било успешно приложено; дори никога не е правен опит за такова, пише за RS Алмут Рочовански е външен сътрудник в института "Куинси".

Историята за това как Олешки се превърна в стъпка по пътя към мира има обрати. Градът на левия бряг на река Днепър е окупиран в първия ден на руската инвазия през 2022 г. По-късно същата година, след като руските сили се изтеглиха от град Херсон от другата страна на реката, Олешки се превърна в сборен пункт за руски атаки и мишена на украински дронове и снаряди, като цивилното население от двете страни понесе цената. Олешки пострада от катастрофални наводнения след скъсването на язовир Каховка през юни 2023 г.

Животът в Олешки се превърна в ад

С нарастването на броя на военните действия с дронове в хода на войната, животът в Олешки се превърна в ад. Украинските дронове и руските мини направиха единствения път непроходим. Храната и лекарствата станаха оскъдни и цивилните вече не можеха да напускат - проблем, с който други фронтови общности от двете страни все още се сблъскват днес. В началото на 2026 г. кампания на украински активисти за "спасяване на Олешки" започна да набира скорост в западните медии. Кампанията беше неясна относно това как точно Олешки трябва да бъде спасен; тя не уточняваше евакуацията и хуманитарните доставки и вместо това се присъедини към по-широкия хор за по-голяма военна подкрепа за Украйна. И все пак, това успя, макар и не съвсем както беше замислено, защото през септември Мелания Тръмп беше принудена да помогне на населението на Олешки, в допълнение към улесняването на завръщането на украинските деца от Русия, върху което работи от година.

Новините за усилията на първата дама първоначално бяха посрещнати със скептицизъм и дори паника от онези, които бяха начело на кампанията за „спасяване“ на града, включително в западните медии: уж това е бил мръсен PR ход от Тръмп (вероятно президентът, а не Мелания) или Русия, или поредната руска хитрост за отвличане на още украинци и преразпределяне на собствените им сили. Ако прекратяването на огъня е било замислено като PR, то е проработило. Проработи за Украйна, чийто комисар по правата на човека Дмитро Лубинец демонстрира изключителен професионализъм, стил и любов към страната в продължение на четири дни видео съобщения от окупираната от Русия територия, самата Русия, Беларус (служеща като преходен център за жителите на Олешки, преместващи се в неокупирана Украйна) и в крайна сметка Украйна. Украинските военни проведоха сложни преговори с руските си колеги, за да въведат широкообхватно и почти перфектно спазвано прекратяване на огъня в иначе хаотична военна зона. Евакуирани украинци, увити в знамето си, се разплакаха, прегръщайки отдавна разделени членове на семействата си.

Това проработи и за Русия. Върховният комисар по правата на човека Яна Лантратова (наскоро санкционирана от САЩ и Европа) ръководеше флотилия от лъскави нови автобуси, специализирани линейки и дори клетки за домашните любимци на евакуираните – аксесоари, които бяха много различни от обичайните, хаотични евакуации на фронтовата линия, провеждани от доброволци в техните разнебитени превозни средства. Тя също така прояви учтивост към украинския си колега, включително кимайки, докато слушаше Лубинец да говори на украински – детайл, който не би убягнал на никой украинец, който наблюдаваше. Строгото наблюдение и компетентното изпълнение на прекратяването на огъня от страна на Русия показват, че противно на общоприетото мнение в мозъчните тръстове, дипломацията с Русия всъщност е осъществима.

Дори ако и Русия, и Украйна се опитваха само да поласкаят Тръмп, би било изключително странно, ако го правеха в унисон – споделяйки селфита, съгласувайки се с точките си за разговор и кимайки на взаимните си изявления. Примирието в Олешки има и други аспекти: ако и двете страни са изглеждали добре, то е защото са направили нещо много добро и са го направили добре.

Компетентното и дисциплинирано прилагане на това прекратяване на огъня и хуманитарна мисия хвърля нова светлина върху дипломацията за прекратяване на войната, водена от администрацията на Тръмп през последните година и половина. Тръмп и неговите преговарящи никога не са успели да заглушат оръжията.

Дипломацията на администрацията на Тръмп се свеждаше до изготвянето на повърхностни рамки за уреждане на конфликта, които след това биваха представяни предимно на Русия (и понякога на Украйна) с настояване за бързо и безпроблемно приемане – всичко това, за да може по-скоро да се премине към по-доходоносни сделки. Подходът им към постигането на мир беше високомерен, фокусиран единствено върху мащабни споразумения, пренебрегващ детайлите и нетърпим към сложността на ситуацията.

Трябва да се признае, че мирните инициативи на администрацията се провалиха поради редица причини – не на последно място и защото европейските лидери действаха като „саботьори“ (факт, който те самите открито признават). Американските преговарящи обаче сложиха каруцата пред коня: те чертаеха рамки за окончателно уреждане на конфликта и организираха пищни срещи на върха, вместо да се вслушат в обикновените украинци, да се опитат да разберат нуждите им и – в хода на този процес – да идентифицират хуманитарни, икономически и други прагматични въпроси, по които интересите на двете страни биха могли да съвпаднат.

Примирието в Олешки

Примирието в Олешки постави в центъра на вниманието нуждите на най-уязвимите – жителите на фронтовата зона, изправени пред заплахата от дронове и мини, както и пред недостиг на жизненоважни ресурси. До този момент нито една от страните не беше поставяла сигурността и благополучието на тези хора над собствените си военни цели. Визуалните аспекти на операцията – и най-вече професионалният синхрон между украинските и руските ръководители на място – бяха впечатляващи. Но случаят в Олешки е нещо повече от приятна атмосфера или емоционалния заряд от срещата на семейства, разделени за дълго време. Става въпрос за изпитан, макар и не особено бляскав метод за постигане на мир: започва се с практически, не прекалено политизирани въпроси, които са от интерес и за двете страни и по които позициите им не са диаметрално противоположни (т.е. не става дума за ситуация от типа „победителят взима всичко“). След това, натрупаното доверие – изградено чрез успешно сътрудничество и добър контакт между преговарящите – се използва за решаване на по-спорни въпроси. Вместо да се търси цялостно разрешаване на конфликта с един замах, той се раздробява на по-малки проблеми, които се решават един по един. Както се шегуват самите украинци: защо Мелания просто не договори още примирия по цялата фронтова линия, докато от войната не остане нищо? Примирието в Олешки е пример за миротворчество, фокусирано върху хората. При него процесът на трансформиране на конфликта се ръководи от нуждите на засегнатите от него хора – от това, от което те се нуждаят, за да бъдат в безопасност, да оцелеят и да водят пълноценен живот. Този подход преобръща обичайната логика на войната – логиката на властта, насилието, исканията на армиите и стремежите на държавите, диктувани от силните на деня. Дипломацията тук се върти около прикованите към леглото селяни и техните котки, а не около НАТО, неутралитета или архитектурата на сигурността в Европа. Мирните споразумения, постигнати чрез такъв подход, обикновено са по-устойчиви и създават предпоставки за по-ефективно възстановяване след конфликта.

След приключването на мисията, комисарите Лубинец и Лантратова се обърнаха към първата дама Мелания Тръмп с молба да съдейства за договарянето на още примирия, за да могат заедно да надградят успешния опит от Олешки. На 5 ноември, приемайки руски и украински представители в Белия дом, за да ги почете за съвместното им постижение в Олешки, първата дама призова "скромното начало" да се превърне в "нещо изключително". Тя подчерта необходимостта да се намери общ език "чрез споделена загриженост за страданията на невинните хора", за да се "освети пътят към траен мир".