Път през ада – бежанците за перипетиите си в България

Те се появяват под булото на нощта. В групи от десетина или двадесет души, излизат от гората, след като са избегнали срещите си с българската полиция.

Треперейки в студената нощ, при температури под нулата, някои от бежанците са твърде тънко облечени дори за пролетно време. Никой обаче не се оплаква. Те са стигнали до тази точка от пътя си и сега са фокусирани върху следващата.

Екип на Politico се срещна с някои от мигрантите, поели нелекия път през България и Сърбия. Срещата им с бежанците е в Димитровград, сръбски град, близо до границата с България. Там бежанците чакат за 72-часов транзитен документ, нужен им за да прекосят Сърбия легално.

Но повечето от тях, успели да стигнат до тук, се нуждаят от топли дрехи и вода, осигурени им от малка група международни доброволци.

Повечето пристигнали мигранти са афганистанци или иракски язиди, малцинство, преследвано от "Ислямска държава". Всички те имат едно общо - поели са по опасния маршрут, защото много повече ги е страх от надуваемите лодки и удавянето в Егейско море.

Смятали са, че наземният маршрут през България ще е по-безопасен. Въпреки това пътят им е осеян с опасности и препятствия. Срещите им с полицията са груби, много от тях биват ограбени и пребити, а някои са задържани за неизвестен период от време.

Али и Ахмед са двама Язиди от Ниневия, Северен Ирак. След като са приключили с регистрацията си и са получили документите си, те чакат в автобус до полицейското управление в Димитровград, който ще ги отведе в Белград. Все още треперят след дългото си бродене в гората, докато стигнат до Сърбия.

Подплатата на якетата им е скъсана - казват, че това е резултатът от претърсването на българските полицаи за пари. Двамата разказват, че опитали четири пъти да преодолеят оградата и накрая успели, но били пресрещнати от полицията.

Българските униформени стреляли във въздуха, насъскали срещу тях кучета, а след това ги били. Претърсили дори бельото им и им взели телефоните, както и по €200 на човек.

"Имаше мъж с увреждания, който не разбираше какво му казват, но те го пребиха така или иначе. Ние чухме тези слухове за България, но за нас няма друг път. "Ислямска държава" е на половин час от нашия град. Не може да се чувстваш в безопасност", обясняват двамата.

Намиращите се в Истанбул трафиканти се грижат за конкретни националности. Не е случайно, че почти всички, пристигащи в Димитровград са иракски кюрди или пущуни от Афганистан.

Повечето бежанци споделят отворено за перипетиите си по пътя, но някои са потайни, вероятно за да не разкрият истинският си произход. Националността вече има голямо значение, откакто балканските държави приемат само сирийци, афганистанци и иракчани. Всички останали са "икономически мигранти" и са отхвърлени.

Тези ситуации са предизвикателство. Много иранци и пакистанци се представят за афганистанци. Иракчаните твърдят, че са сирийци. Склонни са да погледнат човек в очите и да го излъжат, защото се притесняват, че за Европа техните случаи са по-маловажни.

Да се изкопчи информация от тях е трудна задача, изискваща деликатност. Повечето бежанци са уморени от всичко, с което са се сблъскали - и у дома, и сега пред сръбската и българската полиция.

Щом България остава зад гърба на бежанците, те си отдъхват. Най-голямото им препятствие е било преодоляно. Сега те се отправят към Белград, където ги чака "Миксалище" - място, в което хората си почиват и се запасяват с провизии преди следващия етап от пътуването им - към Хърватия.

А там, в детската стая в "Миксалището", стените са окичени с детски рисунки и послания. Претъпкани камиони и безкрайни върхове са запечатали детските съзнания от голямото им пътуване.

Там обаче е записано и: "Иран и България са лоши. Стреляха по нас на границата".