Руските олигарси оставят бедни наследници

Вторият по богатство човек в Русия ще подари своето наследство. Олигархът Михаил Фридман, който според икономическото списание Forbes има богатство за 13,3 млрд. долара, ще дари по-голямата част от парите след смъртта си за благотворителни цели и така няма да остави почти нищо на наследниците си. Четиримата деца на официално неженения 52-годишен банкер може да останат с празни ръце, пише германският Handelsblatt.

"Най-лошото, което мога да причиня на децата си, би било да им оставя купчина пари“, казва той.

"Да оставиш на дете или младеж подобен солиден капитал крие големия риск да му провалиш живота“, убеден е Фридман.

Той добавя, че се надява децата му да направят сами кариера и така да не трябва да разчитат на милиардното наследство.

Подобна съдба очаква евентуално Алексис Кузмичов, който доскоро с потенциално наследство за 8,5 млрд. долара се считаше за  четвъртия най-богат наследник на Русия.

Седемгодишният е единственият син на милиардера Алексей Кузмичов, които заедно с Фридман и бащата на четири деца Герман Чен (активи за 8,7 милиарда долара) контролира индустриалната и финансовата група Alfa Group.

Фридман заяви, че неговите бизнес партньори искат да последват неговия пример - Кузмичов и Чен обаче все още не са коментирали темата.

Подобни планове има и Александър Мамут. Банкерът и собственик на медийния портал Rambler възнамерява да остави на децата си съвсем малка част от своя капитал – сума от 2,4 млрд. евро. „Пропиляването на активите на мама и тате едва ли може да бъде достойна цел в живота", казва Мамут.

Самият той искал да дари активите си на образователни и научни институции и „фондации, които работят в полза на страната". Във всеки случай филантропската кампания  „Giving Pledge“ продължава да получава подкрепа.

Стартиралата от Бил Гейтс и Уорън Бъфет инициатива се опитва да убеди заможните да харчат богатството си за общото благо. Досега само олигархът от областта на търговията и добива на цветни метали Владимир Потанин подкрепи инициативата в Москва - той обеща преди шест години да прехвърли своя капитал на тръст.

Остава неясно дали загрижеността за развитието на характерите на децата е наистина единственият мотив на тези обявени публично дарения. Описаните случаи принадлежат към „олигарсите от първия час“, които са натрупали състоянието си през дивите деветдесет години на миналия век - често по съмнителен начин, например чрез спорни търгове. Често мразените олигарси си гарантират добър публичен образ, а при евентуално отчуждаване и национализация Кремъл всъщност ще накърни нуждаещите се, които би трябвало да се възползва от богатството на олигарсите след смъртта им.

Налице е обща тенденция, защото като цяло броят на публичните и вероятно патриотични акции на милиардерите скача главоломно. Съоснователят на руския конгломерат Renova Group Виктор Векселберг нашумя след „патриотичното" откупуване на 10 от скъпоценностите на Фаберже за 100 млн. долара, за да бъдат изложени те в Русия. Мултимилиардерът Алишер Усманов предаде през 2007 г. придобитата също за 100 млн. долара  арт колекция „Ростропович-Вишневская“ на руското правителство.

Други олигарси се посвещават на развитието на спорта. Михаил Прохоров финансира в продължение на години Асоциацията по биатлон, собственикът на Челси Роман Абрамович пък финансира най-успешния досега треньор на руския национален отбор по футбол Гуус Хидинк. Въпреки това – при плащането на заплатата на отчелия значително по-малко успехи Фабио Капело своя портфейл трябваше да отвори Усманов. Предприемачът Олег Дерипаска и Владимир Олегович Потанин - руски предприемач и политик, собственик и президент на управляващата компания „Интеррос“, финансират Зимните олимпийски игри в Сочи – престижният проект на Путин. Но най-голяма подкрепа за президента със сигурност оказват братята Борис и Аркадий Ротенберг и петролният олигарх Генадий Тимченко с подкрепата и финансирането на джудото в Санкт Петербург.

Тимченко дори изглежда готов да се лиши от цялото си имане – вероятно далече преди смъртта си. „Мога ясно и определено да заявя – ако е нужно, ще дам още утре всичко на държавата“, каза той през лятото на 2014 г., малко, след като Западът го постави в списъка на хората със санкции заради близостта му до Владимир Путин. Това е малко вероятно, като се има предвид, че той продължава да финансира национални проекти и е близък приятел на президента.

Но фактът, че благотворителността сама по себе си не е достатъчна застраховка срещу фалит, показва примерът на Михаил Ходорковски. Издирваният в момента с международна заповед за арест предприемач бе един от първите предприемачи в Русия, който освен своите бизнес интереси се грижеше и за благотворителни проекти, като създаде лицей за сираци. Но неговият петролен концерн "Юкос" бе превзет и разтурена от държавата. През 2003 г. той бе арестуван и осъден по 6 текста от Наказателния кодекс – за укриване на данъци, фалшифициране на документи, злоупотреба с доверие, разхищаване на средства чрез мошеничество, неизпълнение на съдебни решения и други. През 2014 г. Путин заяви, че планира да освободи Ходорковски, което бе голяма изненада, защото имаше слухове, че се подготвя дело по трето обвинение. Ходорковски бе пуснат през декември от килията си и натоварен на самолет за Санкт Петербург, където директно на пистата той взе полет до Берлин. След това той живееше в Швейцария, а сега е издирван от Интерпол.
 

Още икономически новини четете в Investor.bg