Проблемите навън чукат на вратата, а ЕС – все по-вглъбен

Трудно е, ако не и невъзможно, да си спомним кога преди гледката на Европа към Средиземно море е била толкова замъглена от огнени пламъци, които изглежда бележат появата на нов кризисен полумесец от Северна Африка до Турция, пише Ню Йорк таймс.

А според някои анализатори е също толкова трудно да си спомним момент, в който европейските лидери да са изглеждали по-разконцентрирани в опитите си да се справят с предизвикателства край собствените им граници.

Властимащите изглежда са ограничени в действията си от възхода на десни бунтари, които привличат недоволните граждани със съпротивата си срещу мигрантите. Решението на британските избиратели за излизане от Европейския съюз само задълбочи вглъбяването в себе си.

Понятието "кризисна дъга" бе въведено в разгара на Студената война от съветника на президента Джими Картър по националната сигурност Збигнев Бжежински, който през 1978 г. заговори за район, "простиращ се покрай бреговете на Индийския океан, с крехки социални и политически структури в регион от жизнено значение за нас, застрашен от фрагментиране".

В днешно време, когато резултатите от Студената война са изместени от горчивите плодове на Арабската пролет, подобно фрагментиране заплашва също толкова крехките държави по средиземноморското крайбрежие, погълнати от битката с "Ислямска държава" и кампанията на Турция срещу кюрдските сепаратисти.

В центъра на тази дъга е сирийската гражданска война, но тя излезе извън сирийските граници и направи "доста уязвими" съседните държави - Йордания, Ливан и Турция, каза политическият специалист от Европейския съвет за външни отношения Джулиън Барнс-Дейси.

"Всички те се сблъскват с предизвикателството, което представлява "Ислямска държава", и по-важно - с предизвикателството за запазване на крехкия политически баланс, който поддържа статуквото", заяви той в изследване тази седмица.

"Йордания и Ливан се справят със ситуацията доста по-добре от очакваното, но регионалната тенденция не е в тяхна полза", се казва в доклада. "В Турция предизвикателствата сеизострят със сирийската война, като същевременно се разпалва конфликтът й с кюрдите."

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се опитва да договори по-лесен достъп за турските граждани до Европейския съюз в замяна на спирането на бежанския поток от Сирия през неговата страна. Но ако Европа тайно се замеси във все по-авторитарното му управление и войната му с кюрдските сепаратисти, тези действия "рискуват да доведат до натрупване на по-дългосрочни дестабилизиращи сили", се казва в доклада.

"Необходимо е също така европейските държави да продължат да се съсредоточават върху засилването на регионалните механизми за устойчивост и да увеличат подкрепата си за приобщаващия политически консенсус, който е от съществено значение за единството между тези държави", се казва в доклада. Именно тук геополитическите съображения се сблъскват с по-тесните лични интереси.

Европейските страни трябва да покажат готовност да "приемат по-голям брой сирийски бежанци", се казва в доклада. Но за много европейски правителства, разтревожени от възхода на ксенофобски претенденти в страните си, притокът на мигранти се превръща в политическо минно поле.

А ако близкоизточните страни се страхуват да не прихванат от гражданската война в Сирия, по същия начин много европейски страни се страхуват да не се заразят от британския референдум за излизане от Европейския съюз.
Гласуването на 23 юни, при което мнозинството подкрепи т.нар. Брекзит, остави Великобритания без ръководство.
Министър-председателят Дейвид Камерън казва, че ще се оттегли до няколко месеца. Политическите класи са разтърсени от оставки, предателства и властови игри, чиято ожесточеност напомня за Шекспировата пиеса "Юлий Цезар".

След като взе своето най-важно и предизвикващо разделение решение от Втората световна война, Великобритания беше обхваната от политически междуособици, които накараха другите европейски лидери отчаяно да се опитват да предотвратят подобна бъркотия в собствените си страни.

Последиците от референдума, предизвикани от зрънцето, посято преди десетилетия от неколцина консервативни британци, създават собствена кризисна дъга.

"Засега първата жертва на Брекзита ще бъде изработването на смела, основана на сигурността глобална стратегия на ЕС", каза Марк Пиерини от института за европейска политика "Карнеги".

"Сега определено не е време за големи стратегии", каза той.

(БТА)